Вълкът непрекъснато тероризирал заека. Това се повтаряло всеки ден и на заека му писнало. Отишъл при мечката:
- Бабо Мецо, вълкът ме тормози непрекъснато, моля те помогни ми...
Мечката помислила и казала:
- Слушай сега! Другият път, когато срещнеш вълка, ще го питаш така: "Ей, Вълчо, къде ти е шапката?"
- И какво ще стане?
- Питай го и ще видиш!
На следващият ден, заекът си скача по пътеката и насреща му вълкът.
- Оооо, заек! Я ела тука, че ми трябваш...
- Здрасти Вълчо, къде ти е шапката?
- Каква шапка бе?
В това време от храстите изскача Баба Меца и с вик: "ЕЙ ТАЗИ ШАПКА!!!" му нахлупва на главата един капак от канализационна шахта.
На следващия ден вълкът отново среща заека. Огледал се, наоколо няма никой:
- Ела, ела тука, че ми трябваш заек....
- А, Вълчо! Къде ти е часовника?
- Аааа, не! Тоя път не можеш да ме измамиш! Ето ми го часовникът.
- А ЕТО ТИ Я И ШАПКАТАААА!!!
Отива Иванчо на училище и учителката го пита:
- Къде беше вчера?
- Дядо ми умря вчера.
- Инфаркт ли?
- Не, вчера у нас имаше пожар.
- И той изгоря?!
- Не.
- Задуши се от дима ли?
- Не, като започна пожара и той скочи през прозореца.
- А-а, значи се е пребил?
- Не, пожарникарите бяха опънали платнище отдолу.
- Тогава какво стана?
- Ами, дядо ми пружинира от платнището и се върна обратно на прозореца.
- Аха, и тогава вече той изгорял или се задушил.
- Не-е, той пак скочи и пак пружинира обратно на прозореца.
- Добре, Иванчо, достатъчно. Какво се случи с дядо ти?
- Ами, застреляха го, писна им на всички от неговите скокове.