Закрит пътен знак и опасно кратко време за реакция – Районният съд в Димитровград установи нарушения при сигнализацията на главния път между Димитровград и Хасково на разклона на с. Крепост в посока областния град. Магистратите разпоредиха решението да бъде изпратено на АПИ и отговорните институции за спешни мерки.

Районният съд в Димитровград отмени електронен фиш на жител на гр. Хасково за превишена скорост, след като установи сериозни проблеми с разположението и видимостта на пътните знаци в района на разклона за село Крепост на главния път между Димитровград и Хасково.

Решението поставя неудобен въпрос пред Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ): как държавата очаква шофьорите да спазват ограниченията, когато самата тя не е осигурила необходимите условия за своевременното им възприемане?

С Решение № 97 от 28 октомври 2026 г. по административнонаказателно дело съдът отменя електронен фиш за движение със скорост 70 км/ч при въведено ограничение от 50 км/ч. Нарушението е установено на 20 декември 2025 г. в района на километър 282,3 на път I-5, в посока Хасково.

Пътните знаци са там, но могат ли шофьорите да ги видят?

В основата на съдебното решение е начинът, по който са разположени знаците за ограничаване на скоростта от 70 на 50 км/ч, както и голямата указателна табела между тях.

Според данните, представени от АПИ, знакът за ограничение от 70 км/ч е поставен при километър 282+080, а този за 50 км/ч – при километър 282+140. Между тях е разположена указателна табела за движението към Хасково и село Крепост.

При проверката на място вещото лице установява, че разстоянието между указателната табела и знака за ограничение от 50 км/ч е само 9 метра, а не посочените от АПИ 13 метра.

Съдът приема заключението на експерта, като изрично подчертава, че трябва да се отчита действителното положение на пътя, а не само това, което е описано в документацията на агенцията.

Но разликата от четири метра не е най-същественият проблем.

Голямата указателна табела закрива пътния знак за ограничение от 50 км/ч и затруднява своевременното му възприемане от водачите. Това е особено проблематично за автомобилите, които се включват от автомагистрала „Марица“ и трябва да извършат десен завой, преди да продължат към Хасково.

Съдът отбелязва, че проблемът засяга и двата автомобилни потока, но е особено сериозен за идващите от автомагистралата.

Две до три секунди за реакция

Мотивите на съда показват защо разположението на знаците не е просто технически пропуск.

При движение със 70 км/ч водачите по главния път разполагат с приблизително три секунди, за да възприемат знака за ограничение от 50 км/ч и да навлязат в зоната на действието му. За автомобилите, включващи се от ускорителната лента на автомагистрала „Марица“, времето е под две секунди.

Тези изчисления са направени при нормални условия – дневна светлина и без мъгла или дъжд.

Съдът обръща внимание, че при намалена видимост ситуацията може да стане значително по-опасна. Водачите биха могли да бъдат принудени да предприемат аварийни маневри, включително рязко спиране, което създава предпоставки за пътнотранспортни произшествия.

Така въпросът вече не е само дали един шофьор е превишил скоростта, а дали инфраструктурата му позволява да реагира безопасно на поставените ограничения.

АПИ е нарушила правилата за поставяне на пътни знаци

В решението си съдът се позовава на чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Разпоредбата изисква знаците да бъдат поставени така, че да се разпознават и възприемат своевременно от участниците в движението и да осигуряват безпрепятственото движение на превозните средства и пешеходците.

Съдът приема, че разположението на знаците не отговаря на тези изисквания. Дори когато формално са спазени определени правила за разстоянието между ограниченията на скоростта и за дублирането на знаците, това не компенсира факта, че сигнализацията не може да бъде възприета своевременно.

В мотивите си магистратът прави категоричен извод: държавата е създала опасни условия за преминаващите автомобили, а пътната сигнализация противоречи на нормативните изисквания.

Това е същината на съдебното решение – поставянето на пътен знак не е достатъчно само по себе си. Той трябва да бъде видим, разбираем и разположен така, че водачът да има реална възможност да реагира.

Може ли държавата да глобява за собствените си пропуски?

Районният съд приема, че електронният фиш не доказва извършено нарушение при конкретните обстоятелства.

В мотивите си съдът посочва, че водачите не могат да бъдат считани за виновни, когато нарушението на правилата за ограничаване на скоростта произтича от неправомерно поставена пътна сигнализация.

Затова електронният фиш е отменен като неправилен.

Санкцията е била в размер на 25,56 евро. Освен това ОДМВР – Хасково е осъдена да заплати 204,52 евро разноски за адвокатско възнаграждение и 300 евро съдебни разноски за експертизата.

Това означава, че наред с отменената глоба публични средства ще бъдат използвани за покриване на разходите по делото.

Тук отговорността за качеството на инфраструктурата и за контрола върху скоростта се срещат по особено показателен начин. Полицията санкционира водачите, но когато съдът установява проблем в организацията на движението, последиците от съдебното производство са за публичния бюджет.

Съдът настоява за спешни мерки

Районният съд в Димитровград не се ограничава само до отмяната на конкретния електронен фиш.

В края на решението си съдът разпорежда препис от него да бъде изпратен незабавно на АПИ, министъра на транспорта и началника на ОДМВР – Хасково за предприемане на мерки съобразно установените проблеми.

Това е съществен момент, защото констатираният проблем не се отнася единствено до водача, обжалвал глобата. Разположението на знаците засяга всички шофьори, преминаващи през този участък.

Ако сигнализацията остане непроменена, същите затруднения ще продължат да съществуват независимо от това дали на конкретното място има камера за контрол на скоростта.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Поради това към момента не следва да се приема, че то е окончателно.

Кой ще поеме отговорност?

Случаят поставя въпроси, на които АПИ дължи ясен отговор.

Кой е одобрил разположението на пътните знаци в района на разклона за село Крепост? Защо голяма указателна табела е поставена така, че да пречи на видимостта към знак за ограничение на скоростта? Защо информацията, предоставена от агенцията пред съда, се различава от измереното на място разстояние? И най-важното – какви действия ще бъдат предприети, за да се отстрани опасността?

Тези въпроси не са формалност. Когато става дума за пътна безопасност, институциите не могат да се задоволяват с това, че знаците фигурират в проект или схема. От значение е как изглежда пътят в действителност и дали сигнализацията изпълнява предназначението си.

АПИ е институцията, която трябва да осигурява безопасна и законосъобразно организирана пътна инфраструктура. Не е приемливо от водачите да се изисква безусловно спазване на ограничения, когато самата сигнализация не им позволява да ги възприемат навреме.

Решението на Районния съд в Димитровград не означава, че ограниченията на скоростта трябва да се пренебрегват. То показва нещо друго: контролът върху движението трябва да се извършва при ясни правила, видима сигнализация и реална възможност за безопасна реакция.

Сега остава да се види дали АПИ ще отстрани установените проблеми, или ще остави шофьорите да продължат да преминават през участък, за който съдът вече е изразил сериозни опасения.