Южна Африка е една от най-опасните държави в света. На ден се извършват средно по 60 убийства. Страната има огромен проблем с насилието, бандите, корупцията в полицията и наркотиците. Има ли изход от този дяволски кръг?

В края на септември в квартал „Дунун“ в покрайнините на Кейптаун се разигра брутална сцена: при обир на малък магазин един от нападателите простреля от упор собствениците, които се бяха опитали да се скрият зад щанда.

За подобни инциденти се съобщава и от други места в Южна Африка: по-миналата седмица въоръжени лица откриха огън в заведение в Уедела, югозападно от Йоханесбург, като убиха 18 души. Същата нощ въоръжени лица убиха 10 души в Лвандле, близо до Кейптаун. Преди това при масова стрелба близо до Дърбан в началото на септември загинаха 11 души. Мнозина се питат защо Южна Африка бе залята от нова вълна на насилие и как то може да бъде спряно.

Атмосфера на страх

Лизет Ланкастър, ръководителка на програмата „Правосъдие и превенция на насилието“ към Института за изследвания в областта на сигурността в Южна Африка, заяви пред ДВ, че хората в ЮАР днес „по разбираеми причини се чувстват несигурни“. По думите ѝ насилието се свързва с улични банди в бедните градски райони, където то е дълбоко вкоренено.

Според последните официални статистически данни за престъпността нивото на убийствата в Южна Африка всъщност е спаднало с 5,9%. Въпреки това в страната се извършват средно по около 60 убийства на ден. През 2024 година Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) отчете малко под 40 смъртни случая на 100 000 жители. Това нарежда Южна Африка сред страните с най-много убийства – на седмо място в света според анализ на Световната банка, базиран на данните на UNODC.

Отмъщение за ксенофобски нападения?

Тапело Целапеди, политолог от университета „Роудс“, коментира пред ДВ, че стрелбите трябва да се разглеждат в контекста на ксенофобската вълна, заляла Южна Африка в последно време. Групи като „March and March“ или „Operation Dudula“ постоянно призовават към действия срещу чужденци, по-специално срещу мигрантите от други африкански държави, които те обвиняват за проблемите на Южна Африка – високата безработица, престъпността и нарастващият натиск върху обществените услуги.

Според медийни съобщения през последните 20 години най-малко 350 чужденци са били убити в резултат на насилие, мотивирано от ксенофобия. Само през тази година 11 чужденци загубиха живота си при подобни нападения. Според Целапеди има подозрения, че последните нападения се дължат на това, че „чужденци без документи отмъщават на групи, които са се оплаквали от присъствието на имигранти без валидни документи“.

Ксенофобски насилия принудиха редица мигранти да напуснат страната, Снимка: Phill Magakoe/AFP

Полицията все още не е изяснила окончателно обстоятелствата около нападенията, като към момента няма официална информация за мотивите на извършителите. Но ако мотивът наистина е отмъщение за ксенофобски нападения, това обяснява само донякъде настоящата криза с насилието.

Борбата на Южна Африка срещу насилието на полова основа

Насилието, основано на пола, играе ключова роля в тези събития: само през първото тримесечие на 2026 г. полицията е регистрирала 50 511 случая на насилие на полова основа, както и убийства на жени (фемициди). В ЮАР те са пет път повече, отколкото средната стойност за света.

Според полицейската статистика броят на изнасилванията е намалял с близо шест процента през първото тримесечие на 2026 г. в сравнение с предходната година. Това обаче невинаги означава спад в случаите на сексуално насилие, защото е възможно не всички от тях да се докладват и регистрират.

Въпросът за насилието над жени отново влезе във фокуса на общественото внимание, след като от средата на юли в провинция Гаутенг бяха открити труповете на дванайсет жени и се заговори за сериен убиец. Полицията продължава да извършва арести, но много южноафриканци нямат голямо доверие в работата ѝ.

Липса на доверие в полицията

Лизет Ланкастър от Института за изследвания в областта на сигурността в Южна Африка казва, че доверието в правоохранителните органи и в полицията е спаднало значително през годините – макар Южна Африка да разполага с един от най-големите полицейски апарати в света в зависимост от броя на населението. Според Съвета за научни изследвания в областта на хуманитарните науки само 22 процента от населението има доверие в полицията. 

Ланкастър обяснява, че голяма част от недоверието произтича от информации, според които сред правоприлагащите органи са проникнали престъпни мрежи. Очевидно е, че ширещата се корупция подкопава работата на полицията от повече от десетилетие. В някои случаи служители на реда дори са били обвинявани, че действат в интерес на въпросните банди, допълва тя. Отслабването на съдебната власт от своя страна е позволило на организираната престъпност да се укрепи още повече в общности, които страдат от бедност и безработица.

През последните години проблемът придоби глобални мащаби, отбеляза Ланкастър: „Особено след Ковид пандемията наблюдаваме връзки не само с различни банди, действащи тук, но и с други престъпни синдикати по света“, замесени в трафик на наркотици, контрабанда на оръжие и други незаконни дейности.

Култура на насилието

Причините за насилието в Южна Африка се коренят далеч назад във времето - много преди сегашната вълна от нападения да залее страната. „Почти всички обстоятелства, които водят до насилие в едно общество, са налице поради колониализма и апартейда“, припомня Ланкастър пред ДВ. По силата на законите за сегрегация от времето на апартейда чернокожите семейства бяха принудително гонени от домовете им и преселвани в слаборазвити и отдалечени райони. С течение на годините тези квартали бяха силно засегнати от насилие, извършвано от банди, обяснява тя. В същото време бандите предлагаха на младите мъже „чувство за принадлежност, смисъл на живота и заетост“, тъй като много от тях имаха затруднения да си изкарват прехраната.

Проблемът с безработицата сред младите хора напоследък се задълбочи: според държавната статистическа служба „Statistics South Africa“ близо половината от всички южноафриканци на възраст под 34 години са безработни. Това поражда чувство на недоволство у цяло едно поколение.

„Всеки трябва да поеме отговорност"

Безработицата или бедността сами по себе си обаче не обясняват дълбоко вкоренената връзка на страната с насилието. Проучванията показват, че тук действа съвкупност от фактори, включително исторически наслоени модели на насилие, трайно неравенство, високи нива на корупция, организирана престъпност, достъп до огнестрелно оръжие, неефективна работа на полицията и ограничени икономически възможности.

Всеки южноафриканец трябва лично да поеме отговорност за собствената си роля“, казва в тази връзка Ланкастър: „Трябва да работим заедно, за да сигнализираме за всяка форма на корупция и всяка незаконна дейност. Това означава също така да не приемаме откраднати стоки, да не купуваме незаконно добито злато и да не купуваме неща, които са придобити с подкрепата на престъпни елементи в нашите общности. Южноафриканците трябва да разберат, че насилието започва в нашите домове“, подчертава тя.

След пет седмици в Южна Африка ще се проведат местни избори, които ще се превърнат в тест за общата посока на развитие в страната.

Зиля Фрьолих