Петък, 25 септември 2026 | Кърджали Облачно 19°

Глобалното затопляне се ускорява само в 1/10 от планетата. България обаче е в тези 10%

Най-скорошните ускорения са най-силно изразени в средните географски ширини на Северното полукълбо, като например югоизточен Китай (пет пъти) и Мексиканския залив (десет пъти). Затоплянето се ускорява и в източното Средиземноморие, Боливия, северната част на Тихия океан и Нова Зеландия. По-ярко оцветените области са местата, където ускорението на затоплянето е най-рязко. Свали оригинала
Най-скорошните ускорения са най-силно изразени в средните географски ширини на Северното полукълбо, като например югоизточен Китай (пет пъти) и Мексиканския залив (десет пъти). Затоплянето се ускорява и в източното Средиземноморие, Боливия, северната част на Тихия океан и Нова Зеландия. По-ярко оцветените области са местата, където ускорението на затоплянето е най-рязко.

Картографирани са региони, където глобалното затопляне се ускорява. Затоплянето се е ускорило повече в средните географски ширини на Северното полукълбо

Глобалното затопляне се случва неравномерно по цялата планета - средните годишни температури се покачват по-бързо на някои места, по-бавно на други, а Южният океан всъщност се охлажда.

Климатолози са направили по-цялостна картина, като са измерили скоростта на затопляне в различни части на света и са споделили своите открития в списание Nature Communications.

Най-важното откритие е, че лавинообразното покачване на температурите е засегнало не повече от 4–10% от света. Новото изследване от Калифорнийския университет в Санта Круз, в сътрудничество с други институции, очертава колко фрагментираното и поетапно се случва затоплянето по цялата планета, предоставяйки нюансирана перспектива върху дебата за ускоряването на глобалното затопляне.

    „Искахме да изградим по-ясна картина за всеки регион, къде всъщност се ускорява затоплянето - и кога е започнало. Нашето проучване показва, че регионалните ускорения са се случили на отделни вълни, като началните им времена варират от 80-те до 2010-те години в зависимост от географския регион“, обяснява хидрологът Клоди Болийо (Claudie Beaulieu) от Калифорнийския университет в Санта Круз, водещ автор на статията.

Затоплянето е много неравномерно

Изследователите анализират няколко набора от наблюдателни данни за температурите близо до повърхността от 1970 до 2024 г. и ги нанасят на глобална карта, разделяйки я на много клетки.

Най-важният - и доста оптимистичен - резултат е, че глобалното затопляне като цяло не се ускорява. Лавинообразното покачване на температурите е засегнало не повече от 4–10% от света.

Освен това се оказа, че динамиката на затопляне е доста неравномерна - нарастването на температурите се ускорява в някои региони днес, а утре в други, освен това тенденцията може дори да се промени - макар че това е по-скоро изключение.

Последните ускорения на затоплянето са най-силно изразени в средните географски ширини на Северното полукълбо, като например югоизточен Китай (пет пъти) и Мексиканския залив (десет пъти). Затоплянето се ускорява и в източното Средиземноморие (тук е включена и България), Боливия, северната част на Тихия океан и Нова Зеландия.

A Време на откритите промени с дефиниции на суперпонирани области. B–H Средна стойност на температурата на повърхността от времеви ред в съответното поле със суперпонирано моделно напасване (червено). Сивите области показват 95% доверителни интервали за времената на точките на промяна. Кредит: Nature Communications

A Време на откритите промени с дефиниции на суперпонирани области. B–H Средна стойност на температурата на повърхността от времеви ред в съответното поле със суперпонирано моделно напасване (червено). Сивите области показват 95% доверителни интервали за времената на точките на промяна. Кредит: Nature Communications

 

A Време на откритите промени с дефиниции на суперпонирани области. B–H Средна стойност на температурата на повърхността от времеви ред в съответното поле със суперпонирано моделно напасване (червено). Сивите области показват 95% доверителни интервали за времената на точките на промяна. Кредит: Nature Communications

Проучването има чисто статистически цели, но въпреки това авторите разгледат възможните причини за установените тенденции. В Китай например ускорението на затоплянето съвпадна с рязък спад в емисиите на серен диоксид от въглищните електроцентрали. Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се определят точно физическите механизми зад всяко регионално ускорение.

Едно от ключовите последици от ускоряващото се затопляне е изместване на базовата линия за честотата и интензивността на екстремни събития, като например топлинни вълни. Всяко локално увеличение на скоростта на затопляне може да доведе до непропорционално увеличение на вероятността от рекордни събития.

Идентифицирането на специфичните региони и времената на промените в затоплянето осигурява ключов контекст за регионалните оценки на въздействието върху климата, стратегиите за адаптация и екологичното планиране, казват изследователите. Те подчертават, че регионите с голямо население и ниско социално-икономическо развитие са особено уязвими към ускореното затопляне и съпътстващите го промени в температурните крайности.

По подобен начин екосистемите често са по-чувствителни към бързите температурни промени, отколкото към постепенните.

Новото изследване разкрива не само кога и къде са се случвали тези ускорения в миналото, но и ще представи публична интерактивна карта, която ще позволи на всеки да продължи да наблюдава местните темпове на затопляне, като кликне върху своята област.

Справка: Beaulieu, C., Johnson, A., Killick, R. et al. Space-time signatures of surface warming accelerations since 1970. Nat Commun 17, 9742 (2026). https://doi.org/10.1038/s41467-026-77514-z

Източник: Unevenness of global warming: Regional warming speedups emerge in waves, Mike Peña, University of California - Santa Cruz

 

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход