Образователната система в страната е изправена пред критичен недостиг на преподаватели по природни науки броени дни преди началото на учебната година. Липсата на млади специалисти по математика, физика и химия принуждава училищата да разчитат все повече на пенсионирани кадри.

Парадоксът с началната педагогика

Въпреки общия глад за учители в специфичните научни дисциплини, интересът към други педагогически профили остава висок. За едно място на начален учител в момента се състезават над десет кандидати, като специалността продължава да бъде сред най-предпочитаните от бъдещите студенти, съобщава bTV.

След 36 години стаж в системата, началният педагог Нели Христова споделя, че все още очаква първия учебен ден с вълнение. „Аз не го приемам като професия, която е задължение за мен, аз го приемам като любимо занимание“, разказва тя.

Според нея обаче финансовият стимул и лесният прием в университетите крият рискове за качеството на образованието. „Парите стимул ли са? Да. Стимул е възможността лесно да бъдеш студент по педагогика, просто да си завършил някакво висше образование, и след това се случва нещо много страшно за бъдещите поколения“, предупреждава Христова.

Пенсионери спасяват системата

Точният брой на работещите пенсионери по математика, физика и химия ще стане ясен едва след 15 септември. От РУО - Враца за момента се въздържат от коментар преди окончателното обобщаване на данните.

Директорът на Средно училище „Христо Ботев“ в града Красимир Богданов признава, че образователната криза вече се усеща ясно и при тях, макар учебното заведение да е сред предпочитаните.

„Обикновено за природо-математическите науки кандидатите са много малко, намираме все още, има по няколко, но в крайна сметка това засяга и подбора, засяга качеството, което ще предложим на нашите ученици“, посочва Богданов, изразявайки опасение, че скоро няма да има кой да замести пенсиониращите се специалисти по тези предмети.