Западни тайни служби са обезпокоени от таен руски военен проект на име „Скити“. Руснаците отдавна говорят за „супероръжие“. Предполага се, че става дума за разполагането на ядрени ракети на морското дъно. Какво се знае.

Град Северодвинск се намира в Северозападна Русия, на брега на местното Бяло море, което е част от Северния ледовит океан. Градът е известен корабостроителен център още от времената на Съветския съюз, разказва АРД. Наред с другите плавателни съдове, там се строят и подводници. Северодвинск е родно пристанище и на кораб, който на пръв поглед не изглежда необичаен. Името му е „Звьоздочка“ („Звездичка“), дълъг е 96 метра и широк 18.

Разследвания на германските медии WDR и NDR разкриват, че напоследък тайните служби от НАТО наблюдават кораба с особено внимание. Тъй като „Звьоздочка“ е специален плавателен съд, построен за руските военни, който може да превозва тежко оборудване в открито море с кранове и рампи, включително в ледените води на Северно море. Представителите на тайните служби смятат, че корабът се използва за таен руски военен проект с името „Скити“ - вероятно включващ разполагането на ядрени ракети на морското дъно.

В последните месеци германските журналисти са направили разследване за проекта, проучили са сателитни снимки, руски научни данни и исторически документи, разговаряли са с военни и експерти. На тази база стигат до извода, че Русия вероятно от години работи по разполагането на балистични ракети по дъното на морето по непознат досега начин. А в случай на война това би изправило НАТО пред предизвикателства - тъй като скритите под водата рампи за изстрелване на ракетите почти не биха могли да бъдат открити и атакувани.

Официална информация почти няма

Името на военния проект, за който до момента почти няма официални информации, очевидно е свързано исторически с племето скити. А новата руска ядрена ракета „Сармат“, която бе тествана миналата седмица в Русия, пък носи името на съответния номадски народ.

Както НАТО, така и руското военно министерство отказват информация на германските журналисти за проекта „Скити“. Според Хелге Адрианс, офицер от ВМС и изследовател към фондация „Наука и политика“ в Берлин, този проект вероятно е опит за по-независими действия в сравнение със скъпите платформи като подводниците или големите кръстосвачи. Чрез разполагането на ракетни шахти по морското дъно Русия би била в състояние да поддържа ядрено сплашване и във времената на ограничени финансови ресурси.

„Разполагането на интерконтинентални ракети по морското дъно и поддържането им в готовност има две значителни предимства“, казва военният експерт. „На първо място ще е твърде скъпо да бъдат неутрализирани. На второ - тази процедура осигурява възможността да се пести от подводници и техния персонал. Русия би могла със сравнително по-малко усилия и разходи да постигне същия ефект, за който в момента са нужни подводници с екипаж“, цитира АРД неговите думи.

Техническите предизвикателства

Адрианс обаче подчертава, че техническите предизвикателства, произтичащи от морското дъно и поставянето на шахтите, както и разполагането, осигуряването на енергия и размяната на данни с ракетите в никакъв случай не са елементарни - става дума за сложен технологичен процес.

Както предполагат западните тайни служби, проектът очевидно предвижда разполагането на ракети, снабдени с ядрени бойни глави, в специално конструирани шахти или контейнери на стотици метри дълбочина по морското дъно. Там те могат да останат дълго време и да бъдат изстреляни дистанционно. При разполагането на ракетите в шахтите, по данни от източници от НАТО, се използва транспортният кораб „Звьоздочка“ и вероятно и специална подводница с името „Саров"

АРД обяснява, че във военно отношение се разграничават три вида ядрено въоръжение - т.нар. „ядрена триада“. Наземно - в подземни силози или на превозни средства; въздушно - чрез изтребители и бомбардировачи; морско - на военни кораби или подводници. Както САЩ, така и Русия и Китай разполагат и с трите вида въоръжение.

Германската обществена медия припомня, че още по време на Студената война са били проучвани и други възможности за разполагане на атомни оръжия. Идеята за криенето им по морското дъно не е нова: в изследване на Пентагона от 1980 година се споменава обмислянето на подобни стъпки - като например в проекта „Орка“, включително с ракетна шахта, която да се закотви на морското дъно. В случай на война тя би могла да бъде задействана, да стигне до повърхността и оттам да изстреля ракетата.

Анализите на американските военни

Анализирайки предимствата и недостатъците на този вид система, американските военни стигат до следния извод: предимствата са в трайността, ниските разходи и малкия риск системата да бъде унищожена от вражеска сила. Същевременно е трудно да се предават данни до ракетите на морското дъно или дори само да се тества тяхната бойна готовност, без да бъде разкрито тяхното местоположение.

Но ако по тези съображение САЩ очевидно са се въздържали от разработването на такива системи, в Русия е бил пуснат в ход именно такъв проект, и то още в края на 1990-те години - според вътрешни източници от НАТО. Данните на НАТО гласят, че заради този проект са били разработени и ракетите за „Скити“, модификация на ракетите „Синева“, с която до момента са били въоръжени най-вече руски подводници. Ракетите от проекта „Скити“, които могат да бъдат изстреляни от морското дъно, вероятно имат обсег от няколко хиляди километра, а за първите тестове се предполага, че са били направени още преди няколко години.

Психологическият ефект за противника

През март 2018 година руският президент Владимир Путин представи шест модерни оръжейни системи - „супероръжия“, сред които ултразвукови крилати ракети и гигантско торпедо с ядрен двигател. Путин заяви, че противникът не би могъл да се защити срещу тези оръжия, защото били уникални.

Военният историк Матиас Ул казва пред АРД, че чрез тези проекти Русия преследва двойна стратегия - наред с военната мощ тези системи залагат и на психологическия ефект при противника. „Тяхното значение е по-скоро в политическия дискурс - те трябва да предизвикат сплашване и несигурност в чужбина“, посочва Ул. Концепцията на „супероръжията“ има дълга традиция в Русия - те се явяват израз на символичната власт. Ядреният компонент на много от „супероръжията“ допълнително подчертава това значение.

Договорът за морското дъно

Още по време на Студената война е факт голямата загриженост, че ядрените сили биха могли да позиционират атомни оръжия някъде по морското дъно. Затова през 1971 година е подписан международен договор, забраняващ разполагането на ядрени и други оръжия за масово унищожение по морското дъно. Този договор е подписан от САЩ, Съветския съюз и още 80 държави.

Документът остава в сила, но предвижда само забрана за разполагането на ядрени оръжия в международни води, не и в собствената акватория. А в случая със „Скити“ става дума за руски води. Все пак трябва да се отбележи, че не е сигурно дали в района наистина са разположени руски подводни ракети и дали проектната фаза е надхвърлена. Както обаче казва още през 2017 година пред една руска информационна агенция Виктор Бондарев, главен командир на руските въздушни и космически сили: „Ракетите „Скити“, които са базирани по морското дъно, са част от арсенала на руската армия“.

Флориан Фладе ARD | Антониус Кемпман ARD