България отчита най-високата инфлация сред страните от еврозоната през април, сочат актуалните данни на Евростат, цитирани от БТА. След корекция на първоначалната оценка годишното поскъпване у нас е 6%, вместо обявените по-рано 6,2%. Въпреки ревизията страната ни остава сред държавите с най-силен ръст на цените в Европейския съюз. По-висока инфлация е отчетена единствено в Румъния – 9,5%, докато Хърватия е на трето място с 5,4%.
Иначе средният ръст на цените в еврозоната през април достига 3% на годишна база при 2,6% месец по-рано. За целия Европейски съюз инфлацията се е ускорила до 3,2%. Най-ниски нива са регистрирани в Швеция – 0,5%, Дания – 1,2% и Чехия – 2,1%.
Според статистиката на Евростат основен двигател на поскъпването в еврозоната остават услугите, следвани от енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия. По-малък принос имат неенергийните промишлени стоки. Данните показват още, че спрямо март инфлацията е намаляла само в пет държави от ЕС, останала е без промяна в една, а в останалите 21 страни е отчетено ускоряване на ръста на цените.
Откъде идва поскъпването в България?
По данни на Националния статистически институт годишната инфлация у нас през април достига 6,8%, а само за месец цените са нараснали с 1,8%. Според тях основният ръст се дължи на храните, горивата и транспорта.
Най-голямо увеличение е отчетено в сектора на транспорта – с 9% за месец. Основната причина са по-високите цени на горивата и самолетните билети. Газът пропан-бутан за автомобили е поскъпнал с 26,3%, международните полети – с 24,4%, дизелът – с 19,5%, а бензинът А95 – с 9,2%.
Сериозен ръст има и при хранителните продукти, особено при зеленчуците. Цената на доматите е скочила с 28,8%, на пипера – с 24,8%, а на зелето – с 18,3%. По-високи са и цените на агнешкото и свинското месо, бананите, лука и част от млечните продукти.
Осезаемо увеличение има и при облеклото и обувките, които са поскъпнали със 7,9% само за месец.
Според данните натискът върху семейните бюджети остава сериозен, особено за домакинствата с по-ниски доходи. При т.нар. малка потребителска кошница именно храните продължават да бъдат основният фактор за ръста на разходите.
Общата тенденция показва, че след кратко забавяне инфлацията отново набира скорост, като това най-ясно се вижда в ежедневните разходи за храна, транспорт и горива.
