„Много обичаме да убиваме и да се скриваме. И сега чета за Дара какво ли не, как песента й е сатанинска, как тя е в опасност, как учи децата на разпуснатост, как като организираме Евровизия догодина, всички проститутки и дилъри на дрога ще са на линия“, заяви той
Калина Андролова

 Мога да си представя хейт по Дара преди победата, защото ние, българите, сме си такива. Трябва да се дърпаме назад. Но ми е трудно да възприема, че дори след победата на Дара ще се разделим отново на две враждуващи общности и то по линията русофили срещу евроатлантици.

Това е истинска дебилизация! Ние сме врагове на обществото си. Както казваше Гюстав Льо Бон, народът е организъм, създаден от миналото. Както всеки организъм, той може да се промени чрез продължителни наследствени натрупвания.

„Истинските водачи на народите са традициите, без национална душа никоя цивилизация не е възможна“, пише френският психолог и антрополог. А българската традиция е да се МРАЗИМ, да изпитваме ЗАВИСТ, да НЕ ХАРЕСВАМЕ и да сме ПРЕДАТЕЛИ. Трудно е да се определи откъде ни е присъщо това, свикнали сме да виним Османската империя, и това, че сме били в периферията на залязваща империя, където народът ни е бил рая, обезправен, вековно подчинен и управляван.

Нямаме корени на самоуправление и възпитание на елит, който би могъл да е двигател на обществено развитие. Ние сме родово обобщение на бездействието, на покорността, на УБИЙСТВОТО НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ГЕРОИ, на завистта, когато друг тръгне напред и нагоре. Това си го знаем, нищо ново не казвам. Просто риторично задавам въпроса: Кой уби Христо Ботев?! Знаем ли?

Много обичаме да убиваме и да се скриваме. И сега чета за Дара какво ли не, как песента й е сатанинска, как тя е в опасност, как учи децата на разпуснатост, как като организираме Евровизия догодина, всички проститутки и дилъри на дрога ще са на линия, как Дара не може да се изгради, как е в огромна опасност и ще се превърне в поредния продукт на пошлата масова култура, как песента й НИЩО НЕ СТРУВА и т.н. 

Хора, спрете се! Дара спечели! Не е изобретила лекарство срещу рака, но спечели конкурс и това е симпатично, и следва всички да се радваме. Дълбоко не се интересувам от Евровизия, но ми харесва, че Дара спечели!

Това, което се излива срещу нея, е наистина брутално, организирано и типично за българския род, не мога да не забележа, че идва като пропаганда по линия на русофилската истерия – всичко от Европа е сатанинско. Добре ни пасва на душите, понеже умеем да мразим, а не да сме щедри. Мога да изброя много факти за европейския упадък, но Дара е просто момиче, което искаше да спечели и успя. Нека не я товарим с ВИНАТА за българския държавен упадък, защото и такива акценти има в коментарите. Нека не коментираме, че модерният свят унижава човека. Всеки свят е бил разгулен по своя си начин, а древните цивилизации – по немислим начин, а отгоре на всичко са били и поразяващо жестоки! Живеем в най-добрия възможен свят. Дара е успяла да пребори несигурността на средата, която обитава, и да превърне обичайното ни колективно недоволство в ПОБЕДА. Лична и наша обща. Какво по-хубаво от това. Всички анализи са излишни. Просто ме е срам да чета какво се пише по неин адрес. И то от хора, които могат да мислят и да пишат, което винаги е опасно, защото създават масови убеждения.

    Светослав Пинтев