Милиони хора в южната част на Африка са изложени на глад, след тежката суша на континента, съобщиха световните агенции.

Сушата в Зимбабве и съседните Замбия и Малави достигна кризисни нива. Трите страни обвиха бедствено положение, а засушаването вече обхваща площ от Ботсвана и Ангола на запад до Мозамбик и Мадагаскар на изток, отбеляза „Политико“.

Продължаващото сухо време изгори културите, които десетки милиони хора отглеждат сами и на които разчитат, за да оцелеят.

Близо 50 милиона души в Южна и части от Централна Африка, бяха изправени пред продоволствена несигурност, още преди да настъпи един от най-сухите периоди от десетилетия, напомня Асошиейтед пред, като се позова на информация от Световната продоволствена програма.

В Зимбабве дъжд скоро не е валял над близо 80 процента от територията на държавата. Повече от 60% от 15-милионното население на страната живее в селските райони. Техният живот е все по-засегнат от циклите на суша и наводнения, които стават все по-лоши заради изменението на климата,  пише още агенцията. На недостиг от храна, причинен от лошата реколта в опустошените от суша райони, е изложено близо 20% от населението на Зимбабве.

„Очаква се феноменът „Ел Ниньо“ да усложни ситуацията, като заради него средните валежи отново ще бъдат по-малко тази година“, обясни Франческа Ерделман, директор на Световната продоволствена програма за Зимбабве.

Някога износител на храни, през последните години страната разчита в голяма степен на дарения, за да изхрани населението си.

Царевицата, която е основната храна в региона, е силно засегната от сушата. „Нямаме нищо в нивите, нито едно зърно“, казаха местни жители пред „Политико“. „Всичко е изгоряло.“

Изданието отбелязва, че американската агенция за подпомагане Ю Ес Ейд (USAID) чрез Световната продоволствена програма на ООН се стреми да помогне на близо 2,7 милиона души в селските райони на страната, заплашени от глад поради сушата.

Според президента на Зимбабве Емерсън Мнангагва страната се нуждае от помощи на стойност над 2 милиарда долара, за да задоволи нуждата от храна на населението, предаде Ройтерс.

Детският фонд на ООН УНИЦЕФ пък съобщи, че в Малави около 9 милиона души, половината от които деца, страдат от недостиг на храна. Същата е ситуацията и с още 6 милиона души в Замбия, 3 милиона от които деца. Това е почти половината от населението на Малави и 30% от населението на Замбия, уточни организацията.

„За съжаление се очаква екстремните метеорологични явления да станат норма в Източна и Южна Африка през следващите години“, каза Ева Кадили, регионален директор на УНИЦЕФ.

Въпреки че климатичните промени, предизвикани от човека, стават причина за екстремни ситуации, има и още нещо, което причинява суша в Южна Африка тази година.

„Ел Ниньо“, естественият климатичен феномен, който затопля части от Тихия океан на всеки две до седем години,  се проявява с различни ефекти върху времето в света. В Южна Африка той носи валежи под средните норми, понякога и с продължителни периоди на засушаване. Тази година месец февруари беше най-сухия февруари от 40 години насам за Замбия и Зимбабве, стана ясно от сезонния мониторинг на Световната продоволствена програма, докато Малави, Мозамбик и части от Ангола имаха „сериозен дефицит на валежи“, пише Асошиейтед прес.

Въздействието му е  особено сериозно за хората в района на Мангве, Зимбабве, където и в нормални години вали рядко. Там хората отглеждат царевица, просо и други култури, които са устойчиви на суша и дават шанс за реколта, но дори тези посеви не издържаха на условията тази година.

Джоузеф Нлея, 77-годишен местен лидер в Мангве, каза, че не си спомня да е било „толкова горещо, толкова сухо, толкова отчайващо“. „Язовирите нямат вода, коритата на реките са сухи, а сондажите малко. Разчитахме на диви плодове, но и те изсъхнаха“, каза той.

Много от местните вече незаконно преминават в съседна Ботсвана, за да търсят храна и „гладът превръща иначе трудолюбивите хора в престъпници“, добави Нлея.

Множество хуманитарни агенции предупредиха миналата година за предстоящото бедствие. Президентът на Малави Лазарус Чаквера поиска хуманитарна помощ на стойност 200 милиона долара, след като през март обяви бедствено положение поради суша в 23 от 28-те области на страната.

Още през февруари и Замбия обяви сушата, която в момента преживява страната, за национално бедствие, а президентът Хакаинде Хичилема каза, че липсата на дъжд е опустошила селскостопанския сектор, засягайки повече от един милион семейства, съобщи „Ал Джазира“.

В южноафриканската страна не заваля дъжд в продължение на пет седмици във време, когато фермерите имаха най-голяма нужда от него, каза тогава Хичилема в телевизионно национално обръщение от столицата Лусака.

„Опустошението, причинено от продължителното засушаване, е огромно“, каза той. Сушата вече е засегнала 84 от 116-те области на страната. Почти половината от „засадените площи“ в страната са „унищожени“, добави президентът.

Кризата заплашва и доставките на вода и енергия, каза Хичилема. Замбия е силно зависима от енергията, добита от водноелектрическите централи.

Президентът обеща да бъде доставена хуманитарна помощ, за да се гарантира, че хората няма да останат гладни.

С унищожаването на тазгодишната реколта от сушата, милиони хора в Зимбабве, Южно Малави, Мозамбик и Мадагаскар са изправени пред недостиг на храна чак до 2025 г. Системата за ранно предупреждение на Ю Ес Ейд за криза с глада показа, че 20 милиона души ще се нуждаят от хранителна помощ в Южна Африка през 2024 г., добавя „Политико“

Мнозина няма да получат тази помощ, тъй като хуманитарните агенции също имат ограничени ресурси на фона на глобалната криза от глад и намаляване на финансирането за хуманитарни цели от правителствата на развитите страни.

Хората не са единствените засегнати от сушата, пише „Асошиейтед прес“. Служители по опазването на дивата природа в Зимбабве съобщиха, че най-малко 100 слона са починали от жажда в национални паркове в края на миналата година поради пресъхнали водоеми.

Само преди година голяма част от този регион беше наводнена, след смъртоносни тропически бури. Районът се намира в „разгара на порочен метеорологичен цикъл: твърде много дъжд, а после никакви валежи“, обясняват климатолозите. А още по-обезпокоителното е, че според учените, екстремните климатични условия ще стават все по-чести и все по-вредни, особено за най-уязвимите хора в света.