. Навръх годишнината си той представи пред кърджалийци своята поредица „Улица Игрище“
На 25 октомври културният и спортен деятел от Кърджали инж. Георги Илиев навършва своите 80 години. На 6 октомври той представи в Керимовата къща седмия си роман от поредицата романи „Улица Игрище“, с чиито персонажи той живее вече повече от 25 години.
Георги Илиев е роден през 1943 г., като за своите 8 десетилетия живот става свидетел на множество драматични обрати и исторически събития, променили хода на обществения живот в страната ни. Богат е на преживелици и житейският му път в личен план. Съдбата го води неуморимо през спортни игрища, шампионати, победи, купи и медали – и като футболист, и като маратонец, и като треньор по тенис на маса. Прекарва го през пътеките на професионалното развитие като строителен инженер в СМК. Пуска го „на екран“ като спортен журналист в телевизия „Родопи“ на Любен Полихронов през 90-те, а от 25 години го вдъхновява да сподели върху лист своите преживявания от миналото и посланията си към бъдещите поколения.
Ето какво той разказва за себе си и за своето поколение?
Разговора води Божидара Ангелова
Господин Илиев, наскоро представихте своя седми роман от поредица, която пишете от години. Разкажете повече!
До момента съм написал 7 романа от една поредица, озаглавена „Улица Игрище“. В момента пише още два. Аз съм консервативен, в интернет не пускам нищо. Книгите си пиша на ръка и после ми ги качват на компютър.Не бързам да ги приключа, смятам, че имам достатъчно време. Затова карам постепенно, за да е качествено. Главният ми герой се казва Светослав, той е измислен.И селището, в което се разгръща сюжетната линия, също е художествена измислица, но всичко останало е реално, преживяно и истинско. Описвам събития, които обхващат периода на прехода.
Доколко разказвате за своите преживелици в тази Ваша поредица?
Разбира се аз като всеки писател-романист съм посягал към моменти от личния си живот, но в никакъв случай съм нямал предвид някакви мемоари.А улица „Игрище“ съществуваше в моя живот. Аз съм се родил на тази улица. Ето защо взех решение поредицата да е озаглавена с това име. Между другото правя един експеримент - не съм чувал досега нито класици, нито някой друг, да работи едновременно по два романа. Аз съм решил да опитам.
Колко време ви отнема написването на една част?
Аз пиша вече трето десетилетие. Разделете ги на седем - това идва около четири години средно на книга. Роман се пише трудно. Трябва времето, за да се обмислят нещата.
Още колко части предвиждате да има вашата поредица от романи?
Тази– последната ми книга, е първа част ще има и втора. Ще се постарая да напиша и двата романа върху, които работя сега. Това е нещо като за Гинес - искам хората които четат да усетят себе си в книгата, което е много важно.Това е единственото, което може да приближи читателя към дадена книга.
Как еволюира човекът Георги Илиев през годините?
Ще ви кажа много просто –с дарба и воля.
Вие навършвате 80, но не ви личат?
Защото спортувам. Имам два спорта.Играл футбол, тука в Кърджали. Имаше един отборна ДЗС-то.Когато попаднах в школа за запасни офицери в Плевен, още в първата нощ ми откраднаха от шкафчето целия екип и обувките. Тогава реших да се откажа от футбола.Когато постъпих в инженерно-строителния институт, започнах с тенис на маса.Постепенно взех категория за съдия, дори и Републиканска категория. Бях и треньор на отбор по този спорт в СУ „П.Р.Славейков“ - около 10 години, работих при господин Багдасаров. Даже спечелихме републикански първенства и златни медали. Това беше 2006-2008 г.След това започнах да бягам маратон и станах единствения маратонец в Кърджали, който бяга 42 км и 195 м. Тогава с още двама-трима състезатели-ветерани създадохме и клуб в нашия град. Доколкото знам в книгата „100 години спорт в Кърджали“ е описан маратонът, който създадох. Така и до днес спортувам. Всяка сутрин правя леден душ и упражнения.Вкъщи имам „Гладиатор“ и около половин час се занимавам със спорт. Всеки ден.
Работил сте и като строителен инженер?
Около 30 години бях главен контролен инженер на СМК.Основното отговарях за земетръсните за противоземетръсните мерки в окръга. Значи ако нещо падне аз съм виновен!Това бе най-тежката отговорност.Имах 6-7 инженери подчинени, които обучавах. Те бяха на различни площадки, в лаборатории. Имало е нощи, когато не съм спал от притеснение, защото знаете че противоземетръсна мярка е нещо много отговорно.През 1995-96 г. дойдоха едни младежи, които съм ги вземал едно време аз на работа, пък взеха да крадат, продадоха всичко, разграбиха, нарязаха и си подадох молбата за напускане.Бях единствения, който напусна от СМК. Сега съм вещо лице в съда и правя експертизи.
Бил сте и спортен журналист?
Бях и шампион по математика 10 години.А за журналистиката - след като господин Полихронов създаде телевизия „Родопи“ ме покани да му водя спортните предавания.Правихме на записи всичките предавания и се излъчваха почти през ден.Не съм искал хонорари от него, просто помагах.
Разбрах, че имате опити и в сферата на поезията?
Относно поетите, които много ценя, та и аз измислих няколко стиха, които ще ви кажа:
Налей ми чашата да не тъжа!
За нещо хубаво разказвай!
Душата ми, пияната душа,
сал тя да не остане празна.
Втакава нощ за песни онемях -
една студена нощ на изневяра.
Един случаен пил от твоя смях
и ми оставил недопушена цигара.
Какво е Вашето послание към читателите на романите Ви?
Искам да кажа на читателя, че ако наистина е любознателен и обича да прекарва времето си между книтите, нека да отвори страниците на моите книги, да усети миризмата на печатница и да долови полъха на отминалите времена. Нека чете с удоволствие, да усети нещата така, все едно че той е на мястото на главния герой.
Въпросите зададе :Божидара Ангелова
