Джихадът е единствения начин правоверният мюсюлманин да попадне директно в рая. Да загинеш в битка за вярата е най-висша отдаденост на Аллах. Затова и шахидите/мъчениците,загинали в свещената война за вярата б.а./ не преминават през моста ас- Сират,където се претеглят добрите дела и греховете им. Загивайки в битка за вярата те отиват направо там където ги чакат 70 девици/хурии/ и реки от вино.
В Корана е казано „И нека се сражават по пътя на Аллах онези,които продават земния живот за отвъдния. А онзи,който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие,Ние ще дадем огромна отплата”/Коран;4:74/.
Без съмнение битката за вярата е богоугодно дело в исляма:”Вярващите се сражават по пътя на Аллах, а неверниците се сражават по пътя на идолите.Сражавайте се с приятелите на сатаните!Слабо е коварството на сатаната!”/Коран;4:76/.
Ислямоведите посочват, че понятието джихад произлиза от арабския корен със значение „стремя се”,”полагам усилие”,”боря се”.Точното значение зависи от контекста.В някои случаи означава лична борба срещу злите помисли у самия човек,в други стремеж неверниците да бъдат обърнати в правата вяра,а в други случаи и борба за морално усъвършенстване на ислямската общност./1/
Най-общо съвременните богослови разграничават два вида джихад:малък,който визира свещената война за вярата и голям,който се отнася до самоусъвършенстването на правоверния мюсюлманин.В същност те са едно цяло,като малкия джихад е съществена част от големия.Това се отнася в пълна сила за ранния ислям,когато религията се налага в огромни територии освен с убеждението и със силата на меча.
В Суните, в хадисите,които се отнасят до джихада той не се разделя смислово на малък и голям стремеж по пътя на Аллах.
Ето какво пише в един популярен хадис свързан с Пророка Мохамед:”И казал Той:”Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им.Сражават се по пътя на Аллах,убиват и биват убивани,за да е техен Раят-Неговото истинно обещание,дадено в Тората/Петокнижието б.а./,Иджила/Евангелията б.а/ и Корана.А кой е по- верен на своето обещание от Аллах?Радвайте се на размяната ,която направихте с Него!Това е велико спасение”/2/
Колко е тънка разликата между т.нар.голям и т.нар.малък джихад показва един всепризнат хадис:”От Абу Хурайра,Аллах да е доволен от него,се предават думите”Пратеникът на Аллах,Аллах да го благослови и приветства,бе попитан „Кое дело е най-доброто?”Отговори:”Вярата в Аллах и в Неговия Пратеник”.Попитаха:”А после какво?”Отговори:”Борбата джихад по пътя на Аллах”.Попитаха:А после какво?Отговори”Безупречен хадж”./3/
Темата за джихада,като война за вярата придоби отново смисъла,който се е влагал в него в ранните години на исляма,заради надигането на ислямския радикализъм и тероризъм през последните десетилетия.Нещо повече в съвременните условия на Ислямска държава,джихадът се представя като шести стълб на вярата,чиято цел е налагането на исляма и мюсюлманското право шариата в света.
Положителното е,че в съвременния свят преобладаващата част от мюсюлманите схващат джихада в смисъла му на самоусъвършенстване и съблюдаване на петте стълба на вярата.Според ислямското вероучение това са:Келиме-и шехадет/гласно признание/,че освен Аллах няма друг Бог и Мохамед е неговия Пророк;кланяне на намаз/молитва б.а./;даване на зекят/милостиня б.а./;оруч-постене по време на месец Рамазан и хадж-поклонение в Мека./4/
Редовите мюсюлмани вървящи по пътя на Аллах приемат и шестте основи на вярата:1/вяра в Аллах;2/вяра в ангелите /меляике б.а./ на Аллах;3/ вяра в свещените книги на Аллах;4/Вяра в пророците на Аллах;5/Вяра в Отвъдния свят /Ахърет б.а./ и 6/вяра в съдбата и предопределението/кадер б.а./5/
Големия джихад изисква също вярващите да спазват мюсюлманското право шариата,освен в Дар ал Ислам/Домът на Исляма/,но включително и в Дар ал Харб/Домът на войната б.а./,т.е.страните, в които мюсюлманите са под властта на неверниците и са онеправдани,както и в Дар ас Сулх/Домът на мира б.а./ т.е.страните,където са управлявани от немюсюлмани,но се зачитат техните права и свободи/6/.
Марксизмът винаги е откроявал темата за войната в исляма. Проф.Николай Мизов е един от авторите,който сочи,че една от основните цели на т.нар.Война за вярата в същност е придобиването на плячка.Мизов акцентира върху факта че в Корана има специална сура наречена „Плячката”, в по-точен превод „Придобитото във войната”,в която се регламентира нейното разпределение./7/Още в първия ает на сурата ,Корана постановява:”Питат те за придобитото във войната.Кажи /о,Мохамед/:Придобитото е на Аллах и на Пратеника.Бойте се от Аллах и се помирявайте взаимно, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник,ако сте вярващи!”/Коран;8:1/
Нещо повече Коранът кодифицира размера на плячката,която правоверните получават:”И знайте,че каквото и да придобиете във война една пета от него е за Аллах и за Пратеника,и близките и сираците, и нуждаещите се ,и в пътника /в неволя/,ако вярвате в Аллах и в онова ,което низпослахме на Своя раб в Деня на разграничението…”/Коран;8:41/
Крайната цел на джихада,е постигане на подчинение на Аллах,което може да стане само под управлението на мюсюлманския закон-шариата т.е. в държава ,управлявана от мюсюлмани.Ето защо от съдбоносно значение е правоверните да получат контрол върху всички държави в света,като възцарят халифата в навечерието на Съдния ден.
Мюсюлманската концепция за войната и джихада ,формулирана в съвременните условия на ширеща се ислямофобия ,подчертава миролюбивия характер на предписанията в Корана.Според проф.д-р Ахмед Яман”…политиката,която мюсюлманите ще следват в международната арена,е насочена към мира и спокойствието,без обаче да се отстъпва от ислямските ценности”/8/
Обосновавайки миролюбивият характер на исляма, проф.Яман се позовава на Корана,цитирайки един от най-популярните аети:”…А отдръпнат ли се,без да се сражават,и ви предложат мир,Аллах не ще ви отвори път против тях.”/Коран;4:90/.Тезата си той подсилва с друг ает”И ако склонят за мир,склони и ти и се уповавй на Аллах”./Коран;8:61/
Мюсюлманската концепция за ненасилието подчертава,позовавайки се на Корана,че Аллах не насърчава войната срещу тези,които не воюват срещу исляма и изисква справедливо и добро отношение към тях.От друга страна,тези,които прогонват от домовете мюсюлманите и посягат на религията им се сочат като угнетители и мирът с тях е невъзможен./Коран;60:8-9/
Справедливото отношение на мюсюлманите към друговерците в Дома на мира се обосновава с присъщ на исляма хуманизъм,заложен в следния ает:”Заради това предписахме на синовете на Исраил,че който убие човек,не за човек или заради покварата му по земята,той сякаш е убил всички хора.А който спаси човек,той сякаш е спасил всички хора.”/Коран;5:32/
Георги Кулов председател на УС на сдружение "Балкански форум за мир Кърджали"
Цитирана литература:
1.Оксфордски речник на исляма.,С.,2007,с.,100
2.Имам Ан-Науауи,Градините на праведниците.,С.,2015,с.,163
3.Имам Ан-Науауи,Цит.съч.,с.,164-165
4.Генджев ,Хафъз Ибрахим,Ислямско вероучение.,С.,2018,с.,47
5.Генджев,Хафъз Ибрахим,Цит.съч.,с.,21
6.Маурер, Андреас,Ислямът-предизвикателство за Църквата.,Силистра,2012,с.,80
7.Мизов Н.,Ислямът и ислямизацията.,С.,1989.,с.,223
8.Яман,Ахмед,Мюсюлманската концепция за войната и джиха.Военно право.В Сб.,Ислямът срещу насилието.,С.,2016,с.,339-394
