Трябва да разсеем арогантната и погрешна идея, че съвременните хора са по-добри от предишните човешки видове. Отчасти благодарение на всички наши предшественици като неандерталците сме това, което сме днес, твърди Мари Сореси, професор по археология на многообразието на хоминините.
Образът на простите неандерталци се промени значително през последните десетилетия. Дълго време този човешки вид, за който се смята, че е изчезнал преди около 40 000 години (след като ни е дал някои гени), се смяташе за много по-малко интелигентен от съвременните хора, Homo sapiens, мъдрият човек. След публикуването на генома на неандерталца през 2010 г., ние открихме, че всички ние все още имаме част от неандерталската ДНК. Трябва да сме доволни от това, казва Сореси - някои от тези стари гени помагат за повишаване на имунитета ни и за борба с болестите. Тя е направила собствено ДНК тестване: "Имам четири процента неандерталска ДНК, което е двойно повече от средните два процента, които имат повечето европейци."
Остаряла класификация
Сореси, заедно с други археолози от Лайден, публикуваха поразително откритие преди няколко години в PNAS. Оказа се, че неандерталците са имали гениални инструменти, като удобен костен нож с полирана страна за обработка на животинска кожа. Такива ножове, известни като lissoirs, все още се използват от кожарите днес. И екипът на професора от Лайден Уил Рьобрукс наскоро заключи, че неандерталците са били в състояние да използват огъня, за да държат пейзажа отворен и да го оформят според волята си. Сореси твърди, че всички тези прозрения ни принуждават да променим фундаментално нашето мислене за остарялата, йерархично структурирана класификация на човешките видове.
Постколониален подход
Сореси се застъпва за "постколониален" подход: "Изследването на изгодите на хомо сапиенс от изчезналите човешки видове ни прави по-малко арогантни към по-ранните хора, защото вече не ни поставя в превъзхождаща позиция". Тя също така предупреждава да не се свеждат хората до тяхната биологична идентичност, защото те са много повече от това. По-рано тази година тя и група колеги публикуваха статия в Nature за етиката в ДНК изследванията на човешки останки.
Човешката идентичност е многопластова
И така, как трябва да се отнасяме към предишните човешки видове? Сореси използва метафората на луковицата на лалето - тя се състои от няколко слоя и всеки слой е необходим, за да цъфти лалето. Нашата човешка идентичност е наслоена по подобен начин с външната ни обвивка, която сигнализира кои сме ние като индивиди: "Нашият език и маниери показват откъде идваме, по-дълбоко вътре са нашата физиология и анатомия, както и всички неща като ДНК, включително някои неандерталски гени, които споделяме с всички други живи същества в миналото и настоящето."
Но има една важна разлика. Днес вероятно използваме дневно същия брой предмети, които човек е използвал през целия си живот преди 5000 години - предмети, произведени от естествени материали, които са налични само в ограничени количества. "Нашето екстремно заплитане в момента с обекти е нещо, което трябва да вземем предвид, когато се справяме с настоящата извънредна ситуация с изменението на климата. Осъзнаването на това колко сме свързани с природата ни помага да разберем по-добре какво е общото с всички други хора и всички останали живи същества на планетата Земя."
