Чл. 6 „... Създава се българско автономно княжество, със свое правителство и народна войска....”    

Чл. 7 „....Начело на държавата да стои княз, избиран от населението и одобряван от Великите сили..”. Българския народ, чрез своите „първенци” даизработи своя Конституция.” 

          ........Това е част ,  но най-важната, от съдържанието на Сан-стефанския  мирен договор  между Русия и Турция сключен в късната вечер на  3 МАРТ 1878 год. С договора се слага край на  Руско-турската ОСВОБОДИТЕЛНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ВОЙНА! Името си договора получава от селцето, където се  подписва - Сан-стефано/Йешилкьой/, на петнайсетина километра  от  Истанбул..

          Случилото се ТАМ и ТОГАВА  добива известност в Европа, а и по света, чрез кореспондентите на тогавашната преса и дипломатически представителства. За някои и някъде в Европа  това е просто  поредна новина  в графа – хроника. Така, както са известявали и за кланетата на деца, жени и старци при потушаване на Априлското въстание от 1876 год. в Батак, Перущица, Бяла черква, Панагюрище и къде ли още не... .  И толкоз! За други, пак в Европа, случилото се там и тогава е поредния сблъсък на Великите сили за влияние на Балканите. За  т.н. „европейци” на цивилизована Европа ние - българите, а и другите народи под Османско владичество сме непознат, „далечен”, чужд по манталитет и бит народ. Както и преди западните  правителства на Велики сили гледат на случващото се тогава на Балканите единственно и само през призмата на своята  икономическа изгода и интерес.

          Разбираемо и есественно, за нас българите, случилото се ТАМ и ТОГАВА - на 3.МАРТ е една дългочаквана, жадувана,  изстрадана, пет вековна радостна въздишка. Освен нас, още     един народ, със своята интелигенция и войнска сила, с цената на хиляди свои свидни жертви, изразява своята искренна съпричастност към станалото ТАМ и ТОГАВА, и от сърце  споделя нашата радост.    РУСКИЯ НАРОД !

          3 МАРТ е своеобразния връх, венец, макар и кървав, на една   вековна близост на двата  славянски, православни народа.  Препредаваното от уста на уста,от поколения на поколение , от деди на внуци за очакваната помощ от „дядо ИВАН”, както народът ни гальовно  е наричал по-големия славянски брат, най-после се сбъдва! Там, под Шипка се слива кръвта на българските опълченци и руските солдати. От векове обаче нас ни свързват  и бит и душевност и четмо и писмо и  духовност и вяра! Всичко останало , което изговарят  и пишат  някои  днешни.  „модерни”, „съвременни” политици и историци , връщайки се към събитията от преди 139 години  , е второстепенно и само допълва същината на станалото! А то е - ОСВОБОЖДЕНИЕТО на България от пет вековното Османско владичество и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на третата българска държава. За успеха на това благородно дело, както никога до тогава се сливат в едно и руския боен дух и руския културен и духовен елит и руското държавно ръководство, целият братски  руски народ! Чудно ли е тогава, че в  европейска  преса за случващото се в онези дни четем   „...Този път руският император Александър ІІ е тръгнал със своя народ начело на руската армия за избавлението на друг народ – акт непознат в дългата история на династията Романови ..” Прокламацията на  руския император от 15.юни 1877 год., която се чете   по пътищата на военните действия  също впечатлява  кореспондентите на европейската преса. „ Българи, моята войска премина днес Дунава и навлиза във ВАШАТА ЗЕМЯ. Не отмъщавайте за извършените престъпления!На справедлив и безпристрастен съд да се предадат само ония малцина злодеи, останали ненаказани...  Мохамеданската вяра да остане незасегната... Животът и честта на мохамеданските семейства свято запазени...”  Наистина, много благородство трябва да носиш за да изречеш и отстояваш с действията си казаните  думи  в  хода на кървавите седем месечни сражения на войната . Войната  осея  българската  земя с костите на  десетки хиляди руски войници и офицери.  Хиляди украински, беларуски, финландски, сръбски и черногорски  бойци, в името на святото дело, с кръвта си напоиха родните поля и хребети. Над десет хиляди български опълченци, млади  момци и  калени в живота мъже заплатиха с живота си БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА! Всички те склопиха очи за да я получат и имат децата им! Това  бе ЦЕНАТА за да го има нашият, български 3 МАРТ! Поколенията трябва да знаят, помнят, ценят  и осмислят  тази свята  дата от българската история. ЗАЩОТО НАРОД, КОЙТО НЕ ПОМНИ И НЕ ПОЗНАВА СВОЯТА ИСТОРИЯ, ТАКЪВ НАРОД НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА СВОЕ БЪДЕЩЕ!

Иван Колев

Председател на клуба за

Приятелство с Русия

Кърджали