На 7 февруари 1900 г. във Варна умира капитан Петко воевода.
Той е роден като Петко Киряков на 6 декември 1844 год. в село Доганхисар /днешна Гърция/. Той става хайдутин едва 16 – годишен след като турци заклали пред очите му по- големия му брат Мате и братовчед му Вълчо. Многобройните насилия и произволът на османските поробители бързо превърнали младия момък от личен отмъстител в защитник на правата на всички сиромаси – българи, гърци и турци.
Скоро името на най- младия родопски войвода се понесло от уста на уста, а смелите и неочаквани набези на Петковата чета карали бейовете и пашите да треперят от ужас. Главата на безстрашния войвода била оценена на 10 хиляди гроша, но той оставал неуловим за потерите, припомня сайтът Хасково инфо.
Славата на Петко Киряков се носела из цялото Беломорие и стигнала чак в Гърция. През есента на 1864 год. гръцкият комитет, който готвел въстание за освобождение на остров Крит, поканил легендарния войвода в Атина. Тук той прекарал зимата като слушател в местното военно училище, където изучавал военно дело. Твърдо решен да помогне на критските въстаници капитан Петко заминал за о. Капри, за да потърси съдействие от великия италиански патриот Джузепе Гарибалди. Начело на малка дружина гарибалдийци и българи- доброволци Петко войвода се бил за свободата на Крит, но неуспеха на въстанието го принудил да се върне в Родопите.
Тук през 1873 год. той създал първата българо – родопска дружина “Защита”, която имала свой демократичен устав и вътрешен правилник подобно на гръцките и гарибалдийските отряди. Като член 1 в устава било записано, че целта на организацията е “да се защитава морално българския народ, страдащ под турско иго, и да се помага всячески за развитието му – религиозно и политическо”. Голяма част от глобите, които войводата налагал на турските големци заради беззаконията им, били дарявани за черкви, училища и в помощ на сиромасите.
С настъплението на руските войски на юг през 1878 и превземането на Пловдив 300 – членния отряд на капитан Петко освободил редица български и гръцки села, както и гръцкия град Марония. Той бил обявен за република и цели три месеца управляван като свободно селище напук на разпоредбите на Цариград, под чиято власт оставал съгласно Санстефанския мирен договор. Скоро обаче дружината на родопския войвода трябвало да напусне Беломорието, за да помогне на българите от Източна Румелия, които се бунтували срещу загробващите България решения на Берлинския конгрес. Както в цялата васална на Турция област, така и навсякъде в Хасковско никнели комитети “Единство”. Те се готвели да дадат сериозен отпор на турските войски и най- вече на башибозушките банди, които тормозели населението в т. нар. “неутрална зона” и край все още неустановената граница. Заради нарастващата заплаха Хасковският комитет изпратил при войводата свой човек, за да моли за помощ. Капитан Петко отговорил на пратеника Антон Попов, че при нужда отряда му няма да закъснее, но че най- важното е хасковлии да се подготвят по- добре за съпротива. Самият войвода обикалял региона, следял за въоръжаването и копаенето на окопи, нападал непокорните села – крепост на башибозушките метежници. Скоро дошъл с писмо нов пратеник на Хасковския комитет, който молел легендарния комита незабавно да дойде в града с четата си. Към средата на март 1879 г. капитан Петко пристигнал в Хасково, за да подготви населението за очакваното нападение на кърджалиите, които само чакали руските войски да се изтеглят, за да нахлуят в околността и да я опустошат.
Войводата заповядал на всички селски първенци да организират направата на окопи по границата и по селата и да му съобщят данни за топографията на окръга, за непокорните села и приблизителния брой мюсюлмани, които биха подкрепили турското нашествие. Колкото повече наближавал срока за изтегляне на русите, толкова повече писма от близките села получавал капитан Петко.
В тях селяните непрестанно го молели да им изпрати на помощ по десет – двайсет или петдесет бойци, за да се защитят от вилнеещите башибозуци и метежници. След няколко битки с четата на народния закрилник героизма на враговете бързо се изпарил – самото присъствие в Хасковско на прочутия в половин Европа войвода им действало усмирително.
Уплашен от надигането на българите султанът приел предложението на Русия да не изпраща войски в Източна Румелия. Върху това решение със сигурност повлияла и неуморната дейност на Петко войвода в Тракия. В Хасковско той останал до края на май, когато разпуснал отряда си и бил изпратен с възторг и благодарност от местното население.
Легендарният борец за свобода починал на 7 февруари 1900 год. във Варна с разбито здраве, измъчен и преследван от стамболовистите и предателите на българските национални интереси, срещу които той се борил неуморно до края на живота си. В сърцето на народа обаче капитан Петко останал завинаги.
И до днес в центъра на Хасково се издига паметник на великия войвода, пред който всяка година скланят глава признателните потомци.
По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 година, на хълма Джаниколо в Рим бе открит друг негов паметник (автор професор Валентин Старчев), редом с този на Джузепе Гарибалди.
На остров Ливингстън, Антарктида, на името на бележития българин е наречен връх Петко войвода (Petko Voyvoda Peak).
