Димитър Димов е преподавател в СУ „Петко Рачов Славйков” в Кърджали от 1992 година. Завършва магистърска степен по история и цивилизация и политология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. От 6 години е ръководител на създадената от него школа по история „ИстОрика”, с която непрестанно жъне успехи. Носител е на почетния знак „Неофит Рилски” на Министерството на науката и образованието за 2015 година.
– Г-н Димов, първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и национално самочувствие, отстоявани с години и десетилетия. Неведнъж сме ставали свидетели на потъпкването им. Примeр, за който се сещам, е случаят с македонския журналист. Защо българите допускаме подобни злодеяния?
- Свикнали сме, но това не означава че сме се примирили. Просто приоритетите са други. Журналистите също имат вина. Вижте медиите – в колко от тях се говори за будителите и в колко за Хелоуин?! Имам чувството, че сме в друга държава, а не в България. Но съм оптимист – нас ни има и ще ни има…
– Защо някак си забравяме миналото си? Сещаме се за героите си само по празници като Трети март и Деня на будителите…
- Дължи се на забързаното ни ежедневие и на още много неща. Не може да се пренебрегне битовизмът, който преобладава в семействата. Хората имат много проблеми, но това не оправдава тази липса на отношение към нашите традиции и историческа памет.
– Първи ноември е символ на вяра, символ на спомен за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето. Символ на какво е празникът днес? Каква е тежестта му?
- Почти символична е тази тежест. Как се отбелязва този празник?! Колко хора знаят смисъла му? Жалко е! От нас всички зависи каква ще е ролята му за българската памет в бъдеще.
– Каква е ролята на българския учител, и Вашата като учител по история и цивилизация, за разпалване на пламъка, наречен патриотизъм и национално достойнство?
- Огромна! Ние се оказваме последната бариера пред безразличието и апатията, обхващаща младите хора. Ако нас ни няма?! Кой и как ще поддържа тези ценности в младите хора?
– Всички знаем за Васил Левски, Христо Ботев, Петко Славейков, Иван Вазов и много други. Но кой е будителят днес?
- Трябва да сме всички – учители, журналисти, семейство. Позволявам си да кажа, че май само учителите останахме.
– През 1886 година Петко Славейков казва: „Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бедний ден…“ Може ли Славейков да е актуален и днес? А нужен ли ни е? Не спим ли безгрижно?
- Цитатът на Славейков е актуален и ни е нужен, страшно нужен. Нямаме такива като него сега. Толкова много неща се случват, които ни се отразяват негативно, а ние пасуваме. Но ще се събудим – природата и жаждата за живот го изисква.
– Вие и школата Ви непрестанно жънете успехи в областта на историята. Допринася ли извънкласната работа с учениците за съхранението и запазване на българското у тях? Как?
- Искам да благодаря на моите ученици, които чрез изявите си в школата по история показаха какво могат и какво носят в себе си. Щом го могат, значи и други ще го могат. Младият човек си е млад – дай му възможност да избира, не го насилвай и нещата се получават. Постиженията на Школата по история са доказателство за думите ми. Затова и съм оптимист за бъдещето ни. Да, трудно ще е – други ценности си пробиват път в нашето общество, но няма народ като нашия. Толкова сме преживели и сигурно и занапред ще ни е трудно. Но смятам, че си заслужава – има ни от 13 века, знаем как да се борим с трудностите.
Разговора води: Мирослав МИТКОВ
http://blog.bg
