Неизвестните дейци на мюсюлманската съпротива срещу комунистическия режим

"Майските събития" или съпротивата, протестите от 1989 г. на българските мюсюлмани срещу насилствената смяна на имената им. Вече 25 години те се превърнаха в брошката на ревера на ДПС, в политически лост за обединение, сплотяване на електората, за печелене на избори. Възпоменателните митинг-тържества, които се организират всяка година в памет на събитията, пък са неизменна трибуна за елита на партията, оттам са започвали също не една и две предизборни кампании на Движението.

Основни инициатори на самите "майски събития", платили с години затвор и изгнание за смелостта си да се опълчат на комунистическия режим, обаче далеч не са в елита на ДПС. За тях се знае малко или почти нищо. И щеше да се знае още по-малко, ако не бяха предложени от правителството миналата седмица за награждаване с ордени "За гражданска заслуга" – първа степен.

Предложението за награждаване също не идва нито от елита, нито от средите на ДПС. Това е инициатива на дългогодишния изследовател на т. нар. възродителен процес, съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев (1990-1997) и бивш ръководител на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет Михаил Иванов.

Той изпрати на "Дневник" и справка за дейността на предложените за награждаване хора и причините те да заслужават ордени.

Майските протести (щафетни гладни стачки, походи, демонстрации, митинги), в които се включват около 30 хиляди души, са организирани в Североизточна България съвместно от Независимото дружество за защита на правата на човека и Демократичната лига за защита на правата на човека в България (в град Толбухин, сега Добрич). В Джебел организатори са Независимото дружество и Дружеството за подкрепа - Виена 89, а в Казанлъшко развива дейност и Мюсюлманският стачен комитет. Сега за награждаване са предложени създателите и основни ръководители на тези организации.

Идеологът

Мустафа Юмер, който в момента живее в Крумовград и всъщност е единственият от предложените за награждаване, останал в България, е председател на Демократичната лига за защита на правата на човека в България. Идеолог на организацията и ръководител на цялостната й дейност. Неговата съпротива започва още от ноември 1984 г., когато пред сградата на общинския съвет в Крумовград се събират около 250 души, протестиращи срещу започналия в общината през лятото на същата година процес на насилствено преименуване. Градът е блокиран от сили на реда, а Мустафа Юмер е арестуван за три дни. Обвинен, че е подтиквал хората към този протест, през януари 1985 г. той е уволнен по политическа непригодност като учител, а дъщеря му, която е в десети клас, е изключена от училище. В средата на 1986 г. е интерниран във Врачанско.

На 13 ноември 1988 г. Мустафа Юмер заедно с други интернирани турци във Врачанския край основава Демократичната лига за защита на правата на човека, като той е избран за председател. Юмер е идеологът на организацията, а по негов проект впоследствие се изготвят програма и устав.

На 2 май следващата година на среща в Шуменско дейци на Независимото дружество за защита на правата на човека и на лигата, ръководена от Юмер, се решават да започнат щафетни гладни стачки в Дулово и в с. Пристое. На 9 май Мустафа Юмер е експулсиран от България. На 22 май, вече в Турция, той призовава от името на Лигата по радио "Свободна Европа" за гражданско неподчинение, като апелира към всички съмишленици да не излизат на работа от 1 до 10 юни.

Юмер участва и в Парижката среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа, където в реч отхвърля марксизмът като идеология. И определя режима на "партийната олигархия" като "режим, дошъл на власт с помощта на чужда сила, който в продължение на десетилетия с всички възможни средства се стреми да отклони българското общество от закономерния път на развитие, да изолира страната от силно развитата европейска цивилизация, приобщавайки ни към друга примитивна култура". В това обръщение за първи път у нас се поставя въпросът за Кръгла маса: "Единствен спасителен път за тях е да седнат на Кръглата маса за преговори с представителите на неформалните организации за извеждане на страната от дълбоката социално-политическа, икономическа и духовна криза", заявява Юмер.

На 10 октомври той се връща в България, а на изборите в края на 1991 г. е избран за кмет на Крумовград (до 1995 г.)

Организатор на протестна мрежа

Другият, предложен за орден - Юсуф Бабечки, в момента живее и преподава в Анкара. Той е заместник представител на Независимото дружество за защита на правата на човека за Варненска област, ръководено от Зейнеп Зафер (Ибрахимова). Той и Ибрахимова са хората, които изграждат структури на дружеството в Североизточна България, като поставя основите на мрежа, която впоследствие служи за основа на организацията на Майските протести.

Семейството на Юсуф Бабечки е изселено в Северна България от Корница след Корнишките събития през 1973 г. Заради отказа си да си сменят имената в началото на 1985 г., те са насилствено преместени от Толбухинско (Добричко) в село Климент, Шуменско. През юни 1985 г. той, Зейнеп Ибрахимова и други техни съмишленици правят опит да избягат от страната, за да информират международната общественост за насилствената асимилационна политика на режима. Властите ги залавят и осъждат на различни срокове затвор, Юсуф Бабечки - на 2 години и 4 месеца. Освобождават го през 1987 г.

След затвора семействата на Юсуф Бабечки и Зейнеп Ибрахимова са изселени в Михайловградско. Там в края на 1988 г. те установяват връзка със секретаря на Независимото дружество за защита на правата на човека Димитър Томов, който живее в Михайловград (Монтана), и стават членове на Дружеството. За да ограничат действията им, властите ги връщат в село Климент.

На 16 януари 1989 г. Зейнеп Ибрахимова, Юсуф Бабечки и техни съмишленици мюсюлмани започват гладна стачка в знак на солидарност с гладната стачка на Петър и Вера Манолови. В отговор комунистическият режим експулсира на 3 февруари Юсуф Бабечки и сестра му Вайде Бабечка заедно със Зейнеп Ибрахимова и брат й Ибрахим Ибрахимов, както и техните семейства.

Бунтарят

Третият, който се очаква да бъде награден, е Али Орманлъ – зам. председател на Лигата за защита на правата на човека в България. Той в момента живее в Чорлу, Турция. Орманлъ е активен участник в започналия на 17 януари 1985 г. бунт в село Ябланово срещу насилственото преименуване, потушен с голяма жестокост с участието на Сливенската танкова бригада. Арестуван е и е задържан в окръжното управление на МВР в Сливен в продължение на година и половина. В средата на 1986 г. е въдворен в концентрационния лагер в Белене до края на 1987 г. След освобождаването му от лагера е интерниран във Врачанско.

Участва в учредяването на 13 ноември 1988 г. на Демократичната лига за защита на правата на човека в България и е избран за неин зам. председател.

Орманлъ играе сериозна роля за създаване на структурите на лигата в различни райони. Според документите на Държавна сигурност, нейни структури са създадени в Сливен, Котленско (с. Ябланово), Търговище, Шумен, Лозница, Дулово, Севлиево, село Раковски, село Недоклан в Разградска община, Силистра, село Клокотница в Хасковска област, село Свещари, Тервел и други.

Пак по данни на ДС в основата на демонстрациите в Шумен, Силистренско, Дуловския район, Търговищко и други са местните клонове на лигата

Орманлъ е експулсиран от България на 9 май 1989 г.

Източник: http://www.dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини