Демографската ситуация в България през 2014 година се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението.

Това стана ясно при представяне на окончателните данни на Националния статистически институт /НСИ/ за населението и демографските процеси през изминалата година.

Като тревожна тенденция бе очертана увеличаващата се детска смъртност до 1-годишна възраст. Председателят на НСИ Сергей Цветарски изтъкна, че все още не се знае причината за това, но тревога буди отклонението от намаляващата в последните години детска смъртност.

Той смята, че трябва да се анализират смъртните случаи при децата от един ден до една година. Причините може да се крият в състоянието на здравеопазването в страната до увеличената раждаемост при майки, които живеят при лоши битови условия.

Починали са 517 деца на възраст до една година. Най-висока стойност на коефициента детска смъртност в регистрирана в област Сливен, следвана от Хасково и Силистра. По-висок от общия за страната е в областите Шумен, София и Видин.

Като положителна тенденция бе отчетено увеличаване на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението.

Към декември 2014 година в България е имало 7 202 198 души. Страната ни се нарежда на 16-то място в ЕС по брой на населението. В сравнение с 2013 година българите сме намалели с 43 479 души.

Страната ни оглавява негативната класация по смъртност. Високата смъртност на населението у нас е рекордна не само за нашата държава, но и за целия Европейски съюз за 2014. Това се дължи на влошената възрастова структура в продължение на десетилетие. 

През 2014 г. 28 727 души са емигрирали. Най-висок е процентът - 55 %, от емигрантите на възраст между 20 и 39 години. Най-предпочитани от тях дестинации са Германия, Обединеното кралство и Испания.

През същата година 26 615 души са имигрирали в България. Най-висок е делът на имигрантите от Турция, Сирия и Руската федерация.
От националната статистика акцентираха върху това, че имигрантският поток от Турция се е увеличил 3 пъти за година. Повечето са български граждани или с двойно гражданство.

През 2014 всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

През изминалата година, по данни на статистиката, мъжете са 3 502 015, а жените - 3 700 183. Това означава, че на 1000 мъже се падат 1057 жени. Застаряването е по-силно изразено при жените, отколкото на мъжете. Причината за това се крие в по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея и по-ниската продължителност на живота.

Средната продължителност на живота общо за населението е 74,7 години. Мъжете живеят средно 71,2 години, а жените - 78,3 години.

Оказва се, че страната ни е в челните позиции по застаряло население, но не е и с най-лошата възрастова структура. В края на миналата година 20 % от населението на страната е на възраст над 65 години - 1 440 329. Най-висок е делът на възрастното население в областите София (столица), Благоевград, Варна и Бургас.

Децата до 15 години пък са 998 196 или 13,9 % от общия брой на населението, като най-висок е делът им в областите Сливен и Бургас.

Статистиците обръщат внимание на това, че остаряването на населението води до повишаване на средната възраст, която в края на 2014-а достига 41,2 години.

Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2014 г. е 4 403 000 души. Броят му обаче е намалял с 68 000 в сравнение с предходната година. Това намаление от НСИ обясняват както с остаряването на населението, така и на миграцията.

Цветарски коментира, че дисбалансът в териториалното разпределение на населението се задълбочава. В градовете живеят 73 % от населението или 5 267 480 души, докато в селата са съсредоточени едва 26,9 %. Това прави 1 934 718 души.

Населените места в страната са били 5266. От тях 257 са градовете, а 5009 - села. В края на годината 164 населени места са били без нито един жител. Най-малкият град е Мелник с 209 души, а най-голямото село - Лозен с 6299 души. Големият брой на населението в Лозен според председателя на НСИ по всяка вероятност се дължи на близостта до столицата.

Седем са градовете у нас с население над 100 000 души. Именно в тях са съсредоточени 34,6 % от населението.

Най-голяма по брой население е Столична община с 1 317 000 души. Най-малка пък е община Трекляно с едва 625 души.

В ниво области с най-многобройно население се нарежда София (столица), а с най-малко - Видин.

В две области - София (столица) и Кърджали населението през 2014 г. се е увеличило. Според статистиците това се дължи основно на миграцията - вътрешна към столичния център и външна - на турски граждани към Кърджали. При всички останали области населението намалява, като най-силно изразен е този процес във Видин и Смолян.

Като положителни тенденции статистиците отчитат увеличаването на броя на родените деца, намаляването на броя на майките под 18 години, увеличаване на броя на браковете и намаляване на броя на разводите.

68 083 деца са били родени през изминалата година. От тях живородени са 67 585. Броят им  е с 1007 повече от предходната година. На бял свят са се появили повече момченца, отколкото момиченца. 58,8 % от новородените са извън юридически брак.

Докато броят на майките под 18 години намалява, този на майките над 40 години се увеличава. Средната възраст за раждане на първо дете е 26.7 години.

От националната статистика отчитат, че се увеличава и средната възраст на жените за сключване на първи брак - от 27,3 през 2013 г. на 27,5 през 2014-а. Очертава се обаче тенденцията, че раждането на първо дете предхожда сключването на брак. Най-много майки под 18 години има в Сливен, Пазарджик, Ямбол и Монтана.

Най-много се женят и най-малко се развеждат в Кърджали. Малко са разводите и в област Смолян. Средната продължителност на брака през миналата година е бил 15,1 година.

Що се отнася до вътрешната миграция - 94 520 души са мигрирали между населените места в страната през 2014 г. Най-много се местят хората на възраст между 20 и 39 години. Най-много са се преместили да живеят в София, става ясно още от данните на националната статистика.