Ако се изпълнят всички искове на различните вероизповедания, те ще станат най-крупните собственици на земи и имоти и рентиери в страната. За това сигнализира археологът професор Николай Овчаров, който представи своята гледна точка на претенциите най-вече на Главно мюфтийство, макар и другите вероизповедания, включително Българската православна църква, да прекаляват с някои искания."Доколкото се занимавам с това, а аз се занимавам цял живот - работата на религиите е да се грижат за душата на хората, а не за джоба", коментира проф. Овчаров. Видният роден археолог обясни, че едва ли мюфтийството ще изхвърли експонатите от определени музеи, ако получи собственост върху тях. Става дума за пари, тъй като ако се изпълнят исковете им, държавата ще трябва да си плаща, за да може да ги ползва, посочи професорът.Овчаров направи подробна ретроспекция на историята на сградата на историческия музей в Кърджали, за която от мюфтийството имат претенции. Това е една от най-красивите сгради в страната и със сигурност в Топ 3 на най-красивите музейни сгради, посочи Овчаров.Според мюфтийството това е сградата на старо турско "медресе" - мюсюлманско училище, подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители и държавни служители, обясни той. Наистина през 1922 година е закупена една нива, призна Овчаров и дебело подчерта, че става дума за нива. В документа, който мюфтийството предоставя, никъде не е уточнено къде е точното място на имота, посочи той. Година по-рано обаче Кърджали вече има градоустройствен план и съответно регулирани поземлени имоти, обясни Овчаров.Не може да има нива, а регулиран имот, тоест още тогава има някаква злоупотреба. Няма как в селище в регулационен план да има свободно движещи се ниви, които може и да се намират на повече от километър разстояние от днешната сграда, коментира той.Овчаров разказа повече и за самия строеж на сградата. Наистина в началото се започва с малко пари, дадени от джамийското настоятелство. Те обаче бързо свършват и се започва с помощ от страна на държавата. Целият град дава трудови дни за строежа, като завършването е готово към края на 30-те години. Първият акт за собственост обаче е чак след 9 септември и в него ясно е записано, че сградата е държавна собственост.В градоустройствения план през 1956 година сградата е дадена като училище, което обаче е било светско турско училище, а собствеността е държавна, настоя Овчаров. Решението за превръщането на сградата в музей е от 1978 година, а самият музей отваря врати през 1984 година. Тогава държавата дава около 1,6 млн. лева, което са много пари. "Непрекъснато през всички тези години държава е финансирала изграждането и развитието на тази сграда", категоричен бе Овчаров.Според професора няма нужда тя да бъде защитавана от футболни фенове, защото това води до напрежение. В случая документите са железни, сигурен е той. "Нека законът, който позволява тези претенции и поправките към него да бъдат много сериозно обмислени още веднъж", призова Николай Овчаров.Професорът засегна и темата с помаците в България, като отново изключително много внимаваше да не споменава името на Ефрем Моллов, за да не търси той право на отговор. Причина за днешния коментар на Овчаров обаче е не Моллов, а народният представител от ДПС Ахмед Башев. Според Овчаров отново се повдига темата за съществуването на помашки етнос, но този път за съжаление от устата на един български депутат.Изказванията на Башев се припокриват с тези на Моллов, като изключително се натъртва върху помаците, сякаш те са някаква друга част от българите. "Това е акция за дебългаризация на част от българското население", посочи той и съжали, че едно е такива неща да говорят "обикновено пчелари", както Моллов е наричан от историка проф. Георги Марков, и съвсем друго от депутати.За финал на своята пресконференция Овчаров за пореден път призова родните политици да обърнат внимание на средствата, необходими за разкопките и реставрацията на "Перперикон", като се намерят пари за отдавна подготвени и чакащи проекти, които ще превърнат крепостта в туристически обект със световно значение и място.