На 7 април Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница).

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на град Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат умрелите" от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито.

На Лазаровден се провежда и ритуалът Лазаруване. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетат на Цветница венците. В събота девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта. Стопаните с радост ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци, яйца и плодове. В миналото именно Лазаровден бил денят, в който момците искали ръката на своята любима. Считало се също, че ако някоя девойка не е лазарувала, няма никога да се омъжи, затова този ритуал бил задължителен за всички млади жени.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите.  Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.