На рецепцията на хотел отива млада жена. - Извинете, дали моя съпруг вече се регистрира в хотела ви? - Фамилия? - Гинчев...Генчев..Ганчев - нещо такова...

Отива един мъж в Бюрото по труда и казва: - Бих искал да си намеря някаква високоплатена работа без специална квалификация! Служителят: - Супер! Има нещо като за Вас- един милионер търси да наеме шофьор за своята 20 годишна дъщеря-нимфоманка. Условията са: апартамент и храна безплатно, ще пътувате с нея навсякъде и стартова заплата 1500 лева.. - Аре стига бе! Вие се ебавете с мен! - Да, но Вие почнахте първи!

Малко циганче спира пред полицай на улицата и го пита: - Бате, бате, искаш ли да станеш по-умент? Полицаят не му обърнал внимание, но циганчето продължавало да настоява. - Бате, бате, купи си от мен семки и ябълки по 1 лев едната и като ги изядеш ще поумнееш. Слушал го полицая и все така не му обръщал внимание, но нали е на служба, а нямало какво да се прави в момента освен да скучае, се съгласил. Циганчето извадило една ябълка, разрязало я и дал на полицая 4 семки срещу 4 лева. Полицаят изял едната, после лапнал втората семка и докато дъвчел започнал да разсъждава на глас: - Аз купих 4 семки за 4 лева. Аз за тези пари щях да си купя поне 2 кила ябълки.... - Ето видя ли. Изяде само две семки и вече поумня - казало циганчето.

Карат две ченгета и гледат край пътя една жена стои и маха. Спират и я питат: -Защо махаш? -Ще ме закарате ли. Ще ви платя в натура. Ченгетата се спогледали и единият попитал другият: -На теб натура трябва ли ти? -Не. -И на мен. Подкарали колата и оставили жената. По едно време единият пита другият: -Ти знаеш ли какво е натура, защото аз не знам? -Не знам. Обръщат и се връщат при жената да я питат. -Какво е това натура? Жената вдига полата и им показва бикините си. Тогава единият пита другият: -На теб бикини трабват ли ти? -Не! -И на мен. Карай!

Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза: - Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то? С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви: - Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла! И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят.