По време на комунизма в СССР. Някакъв баровец си купува вносен телевизор и веднага се захваща с дистанционното. Щрак - и на екрана се появява XXV конгрес на КПСС. Щрак - друга програма, пак XXV конгрес на КПСС. Щрак - и на третата програма XXV конгрес на КПСС. Човека започва бясно да сменя каналите, но все попада на конгреса. Накрая започва да сменя честотите, за да намери друг канал. И по някое време му изниква нова програма, която до този момент не е виждал. Навъсен говорител с квадратна челюст се навежда към екрана и казва: - Сменяй каналите, Сидоров, сменяй… Съответните органи вече са на път към вас.

По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един - доволен, ухилен… Колегите му го питат: - Какво стана бе? - Скъсаха ме. - А защо си такъв доволен? - Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.

По съветско време един руснак решил да се избудалка с КГБ. Звъннал от уличен автомат: - Ало, КГБ ли е? - Да. - Лошо работите, другари, лошо… След един час пак решил да си направи майтап. Пак звъннал: - Ало, КГБ ли е? Отзад някакъв здравеняк го тупа по рамото: - Да, КГБ e. Както можем, така работим…

По времето на Съветския съюз - конгрес на КПСС. Закъснял мъж влиза в залата и побутва хората от последните редове: - Другари, поместете се малко, не мога да видя трибуната. - Да ти услужим с бинокъл? - Не, благодаря, аз съм с оптически мерник.

Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката: - Видя ли какво направиха американците? - Видях, другарю Брежнев… - Е, тогава и ние ще направим нещо! - Какво, другарю Брежнев? - Ами … ще кацнем на Слънцето! - Ама как - та там температурата е милиони градуси… - Хм!… Ами какви космонавти сте вие - нощем ще кацнете!

Около правителствената болница в Москва има сериозно присъствие на милиция. - Да не би Брежнев да е…? - пита развълнуван минувач. Близостоящ милиционер му отвръща: - Не, от четири часа извършват сложна хирургическа операция - отделят езика на другаря Живков от задника на другаря Брежнев…

Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): - Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…

По време на студената война американците се готвят да изпитват нова балистична ракета. Развръщат установката на тайно място в гората, подготвят се за старт. На близкото дърво стоят две гарги и си говорят: - Ще излети. - Няма да излети. - Ще излети бе! - Няма да излети. Изстрелват я, ракетата се издига на стотина метра във въздуха и се взривява. Едната гарга казва: - Ей, вярно бе, не излетя. Другата застава мирно и козирува: - Служа на Съветския Съюз!

Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: - Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: - Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.

По време на социализма поканили в България известен японски специалист, който да изчисли за колко време у нас ще настъпи комунизъм. След дълго проучване изследователят казал: - След пет километра! - Как така? - учудили се всички. - Ами ето как - посочил им той лозунга на стената, където пишело: "Всяка петилетка - крачка по пътя към комунизма!"

Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз - гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. - Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? - Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…

Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: - Какво стана, защо си оклюмал? - Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: - Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: - Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: - Какво стана, да не би да те приеха? - Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко - все тая и ме приеха.

Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато - слаб, целия кожа и кости. - Здрасти - казва Доган, - защо си толкова мършав? - А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.

Рейгън, Митеран, Горбачов и Живков пътуват във влак. По едно време Рейгън вади бутилка бърбън, сипва си чаша и за да покаже колко е ларж, изхвърля останалото през прозореца. Митеран отваря шампанско "Дом Периньон", сипва си малко и също изхвърля останалото. Като вижда това, Горбачов става, хваща Тодор Живков и го изхвърля през прозореца.

В час по история учителката на Иванчо обяснява: - Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. - Кажи Иванчо? - Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?

Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. - Да - отговаря му Живков, - но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.

Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: - Да пиемо мое ли? - Не мой! Мука! - А да играмо? - Не мой - мука. Да ви е тужно! - А да йебаме мое ли? - Мое. Али свакой со своя жена - да му е тужно. Да е пуна муката!

В щаба на руските ракетни войски влиза началникът… - Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това? - Да… - А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама…

Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея: - Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил? - Им-м-м-ма! И не един, а два даже! - Как два? - Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…

Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: - Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: - Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо - безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: - Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!