Четвъртък, 3 септември 2026 | Кърджали Разкъсана облачност 31°

Разни

В бара на международно летище влиза руснак. Естествено си поръчва бутилка водка. Удря две чаши набързо и се оглежда. Не му харесал седящият наблизо японец, приближил се до него и казал: - Японец, ела с мен навън да се разберем! Излизат, чува се тъп удар. Японецът влиза в бара: - Японска работа, карате се нарича. След него със синина на дясното око влиза руснакът. Изпил още две чаши водка и пак отива при японеца: - Тръгвай пак навън! Излизат. Отново се чува тъп удар и японеца влиза в бара: - Японска работа, кунг-фу се нарича. След него влиза руснака със синина на дясното око. Допива бутилката и отново отива при японеца: - Да вървим навън! Излизат. Чува се силен удар. Руснакът влиза в бара: - Японска работа, крик от Тойота се нарича.....
Оценка 5 от 1 гласа
Един селянин отишъл на пазар а да си купи крава. Спрял се на едно място където се продавали две крави, много хубави обаче едната била 100 лв., а другата 200 лв. - Абе защо едната крава е 100 лв., а другата 200 лв. - попитал продавача селянина. - Ами тази от 100 лв. е от Бургас, иначе нищо и няма. И селянина купил кравата от 100 лв., казал си какво пък като е от Бургас. И наистина на кравата и нямало нищо, давала доста мляко не била болна и въобще идеална. След няколко месеца дошло време да се запложда кравата и селянина я завел при селския бик. Но таман бика да качи кравата и тя се дърпала. Селянина хванал кравата, и бика таман да я качи и кравата пак се дръпнала. Тогава селянинът извикал комшията да я държат двамата. И бикът таман да я качи и тя пак успяла да се дръпне. - Абе тая крава да не е от Бургас? - попитал комшията. - А, ти от къде знаеш бе? - попитал учуден селянинът. - Е, как от къде, нали и жена ми е от Бургас.
Оценка 5 от 2 гласа
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа