Богат литовски емигрант, живял дълго време в Америка, отива в родината си. Обаче внезапно любимото му куче, което е довел със себе си, умира. Емигрантът отива в католическата църква и пита:
- Може ли да погребете кучето ми?
- Ама как, това е светотатство!
- Но то беше любимото ми куче, обичах го като човек…
- Иди при руснаците, те са алчен народ - дай им пари и ще го погребат в православната си църква.
- Ако им дам 50 000 долара, ще се навият ли?
- Ах, чадо, защо не каза веднага, че песът е бил католик?
Наташа пита поручик Ржевски:
- Поручик, а Вие някога обичали ли сте?
- Ами… ебал съм.
- Фи, поручик, аз говоря за човешка любов…
- И с хора съм го правил.
- Ах не, говоря за чистата любов.
- И това е било, особено в банята.
- Вижте, все пак имам предвид онази висока любов…
- И на задна прашка на камбанарията съм го правил.
- Поручик, говоря за любовта за цял живот!
- Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…