Телефонът вкъщи звъни. Съпругът вдига.
- Ало... Да, мамо!... Да отново се скарахме!... Да, спомням си като ми каза, че тя е кучка и че не трябваше да се женя за нея!... Ти беше права, както винаги!... Разбира се, че съжалявам, че не те послушах!... Опитах го това, но и то не подейства... Искаш ли да поговориш с нея? Един момент...
Тогава съпругът извикал жена си:
- Скъпааа, хайде, моля те! Майка те вика!
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина:
- Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко.
Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! Веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика:
- Айде момче, стани да седна, че съм стара жена.
Момчето й вика:
- Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те!
А тя:
- Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат...
- Е виж колко празни места има седни там...
Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло:
- Maмка му, пак ще карам прав!