Четвъртък, 20 август 2026
|
Кърджали
34°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Студент в стола: - За мен два кренвирша, ако обичате! Глас отзад: - Милионеееер, милионееер. Студентът добавя: - И осем вилици.
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Много по-добре е отделителната ти система да те излъже, че ти се ходи, а реално да не ти се ходи, от колкото да те излъже, че не ти се ходи, а то да се окаже, че ти се ходи.
Бисери
03.10.2017
2,674 прегледа
Следващ →
Още вицове
Мъж и жена сядат да обядват. Жената лакомо лапва лъжица вряла супа и се просълзява. - Какво ти стана, скъпа? пита съпругът. - Сетих се за покойната си майка. Тя толкова много обичаше такава супа. Мъжът също хапва от врялата супа и от неговите очи започват да текат сълзи. - А на теб какво ти става? - Ами и аз се сетих за покойната ти майка, дето ми набута такава съпруга...
Американецът, французинът и Бай Ганьо се качили на небостъргач. Американецът отишъл до ръба и патетично обявил: - Аз, в името на Америка, оставям тук 100 000 долара и скачам долу! Французинът застанал до него: - Аз, в името на Франция,, оставям тук 100 000 Евро и скачам! Бай Ганьо застанал на почетно разстояние от ръба и обявил: - Аз, в името на България, вземам оставените от вас пари и изчезвам!
Ял мечо пух мед на дървото и от лакомията си залепнал за него. Не можал да се отлепи и безпомощен си висял залепнал. По едно време минава прасчо и мечо доволно го вика: - Прасчоо, прасчоо, отпори ме моля ти се! Прасчо го отпрал. След време завалял дъжд и мечо пух сам паднал от дървото...
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!
Три блондинки засядат в асансьор: - Помощ! - писва едната. - Помощ! - подхваща и другата. Най-умната дала идея да викат заедно, за да ги чуят. - Добре. Едно-две-три иии ... - ЗАЕДНО!!! - кресват дружно трите.