Бай Иван за първи път ще ходи в София. Не бил излизал от село цял живот. Като се върнал, комшията Пешо
пита:
-Е, как е големият град?
-Хмм, нищо особено, много народ, много коли, ама са малко нервни! Влязох да ударя една ракия в някаква кръчма, вътре лъскаво, скъпо, едно младо, голичко, на една сцена половин час се мъчи да отскубне железен колец, като тия, дето ги слагам за доматите. Дърпа, гъне се, не издържах, скочих и го отскубнах и едно младо, яко ме изхвърли от кръчмата, даже не си платих ракията.
- Тате, учителката по математика те вика.
- Какво се е случило?
- Тя ме пита:
"Колко е 9*7?", а аз й казвам: "63", тя пита:
"А 7*9?", а аз:
- Същия х*й е...
- Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
- Тате, а ти в училището ходи ли?
- Още не съм.
- Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
- Защо?
- Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
"А на х*я ли си да стоя?"
- Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
- Тате, ти в училище беше ли?
- Още не.
- Не отивай, изключиха ме.
- Защо?
- Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
- А учителката по география за чий х*й е дошла?
- Аз попитах същото!