Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Съпругът се завръща от командировка. В антрето вижда големи мъжки обувки, а на закачалката дълъг шлифер. Виждайки всичко това предпазливо погледнал през ключалката в хола. На дивана лежали голи жена му и любовника й юначага, здравеняк.
- Скъпи, ако сега си дойде мъжа ми какво ще го правиш?
- Ей, така ще му извия врата, като на мръсно коте! - рекъл любовникът и жестоко показал с ръце как ще изглежда.
Съпругът като видял и чул всичко това, показал средния си пръст и рекъл:
- Да, да. Ще ми извиеш врата, ама другия път! Аз имам още два дни командировка! Взел куфарчето и изчезнал.