Понеделник, 5 октомври 2026
|
Кърджали
22°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Спорт
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- А ти колко тежиш? - Ти майтапиш ли се? По-добре да ти кажа на колко години съм...
Прочети още подобни вицове
05.10.2026
05.10.2026
02.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Спортни
Основният олимпийски девиз е: "Главното не е победата, а участието!". Дали сега някой може да каже, че са ни лоши олимпийците?
Спортни
03.10.2017
4,383 прегледа
Следващ →
Още вицове
Момче казало на друго момче: - Хей как ще почистим? Да извикаме Мистър Мускул! - Не бе...ти луд ли си, не трябва да има свидетели. - Ми добре ти го хвани за краката, а аз за ръцете!!!
Мъж се обажда на тъща си: - Да си взимаш дъщерята! Само месец и половина сме заедно, а аз вече не мога! Тъщата: - Зетко, извинявай, ама след месец производителят не приема рекламации!
Как да изпратите SMS при слаба мрежа? Набираш текста, натискаш на "изпрати" и подхвърляш телефона нагоре на 3-5 метра (кой колкото може). Главното е да го хванеш после.
Трима пастори обсъждали проблемите, които имали с прилепите в черковните тавани. Първият казал: - Аз пуснах вътре шест котки, но, както изглежда, без резултат. Прилепите пак са си там. Вторият казал: - Аз поръчах да обгазят тавана, но и това не помогна. Пак гъмжи от прилепи. Третият казал: - Аз покръстих всички мои прилепи и ги направих енориаши. Оттогава не съм виждал нито един от тях!
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…