Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
— Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Малко момиченце пита:
— Татенце, искам да си имам малка сестричка.
Бащата се опитва да бъде остроумен и казва:
— Миличка, ти си имаш сестричка?
— Имам ли си? – смутено пита детенцето.
— Разбира се, – казва бащата, – Просто не я виждаш защото като влезнеш през предната врата, тя винаги излиза през задната врата на къщата.
Малкото момиченце няколко секунди мига учудено и казва:
— Ааа, имаш предвид, че прави, както другия ми татко?