Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
— Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
— Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Телефонен разговор с адвокатска кантора:
— „Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум“, добър ден.
— Добър ден, търся господин Голдблум.
— Няма го, в командировка е.
— А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум?
— Излезе на обяд.
— А господин Голдблум?
— Болен е тази седмица.
— Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум?
— На телефона.