Върви си Баба Меца из гората и гледа насреща й човек.
— Ти кой си? – пита го тя.
— Ами-и-и-и… турист.
— Не – казала Меца – аз съм турист, а ти си туристическа закуска.
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.