Вицет — Кърджали

В час по история. Учителят разказва за праисторическото минало на хората и тяхното развитие досега. Учителят: — В крайна сметка основният въпрос е как сме стигнали дотук. Иванчо вдига ръка и казва: — Не знам за вас господине, но аз дойдох с автобус №94.

Ученически 03.10.2017 3,951 прегледа

Следващ →

Още вицове

В избирателните урни се поставя праха на човешките надежди. Съществува език, който е отвъд думите! Ако успея да разгадая този език без думи, ще успея да разгадая и света. Паулу Коелю (Алхимикът) Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: - Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". - Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? - После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия. - Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? - Ами после рязах. До 1958 година… ОБЯВА: Срамежливо момче търси........Амиии.....Таковааа......Нищо,нищо...Няма значение. Майката на Иванчо му се кара: - Иванчо, защо по цял ден се търкаляш на леглото и нищо не правиш? - Тренирам. - Какво? - Ами като порасна, нали ще ставам татко?