Един циганин видял един българин, че носи една хубава секира. Отива при него и го пита:
- Абе отде я взема тая секира?
Българина го погледнал и продължил по тротоара.
Циганина обаче тръгва след него и го настига:
- Прощавай ама отде я взема тая секира?
Българина пак го погледнал и продължил по-бързо. Обаче циганина не се отказва, и той забързал и го настигнал:
- Ама кажи ми отде я взе тая секира?
Българина се затичал, циганина пак го догонва и:
- Аама отде взема тая секира.
Българина хукнал с всичка сила да бяга и изведнъж завива зад един ъгъл и спира. Показал се търчащият след него циганин иззад ъгъла и българина се развъртял със секирата и го направил на котлети. После извадил една кърпичка и започнал да бърше окървавената секира:
- Откъде, откъде... купих я от магазина.
Гошо има хубава съседка.
„Как да я впечатля, че да я сваля“. Мисли… мисли и го озарява страхотна идея:
— Ще взема да си боядисам коня зелен, а тя като ме срещне ще ми каже:
— Какъв хубав зелен кон имаш Гошо. Пък аз ще и кажа: Ти остави зеления кон ами аз съм ти много навит дай да се н...м. „Взема Гошо зелена боя, грабва баданарката и коня е вече зелен. Изкарва го на улицата, напред, назад съседката я няма. Прибира го и се отправя към кръчмата да удари една-две. И не щеш ли насреща му съседката:
— Хайде комшу у дома, че моят е с комбайните за две седмици. Както съм ти навита… Гошо развълнуван и отговаря:
— „Ти остави тая работа ами ела да видиш какъв зелен кон имам“.