Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
- Ало, Исаев… давам ви Ставката…, - и в слушалката се чува гласът на Сталин. - Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Блондинка и мъж пътуват в самолет. Мъжът решил да се избъзика:
— Искате ли да играем на една игра? Аз ще ви задавам въпрос, ако не познаете ще ми дадете $5, а ако аз не позная аз ще Ви дам.
— А, не не мога, уморена съм.
— Добре де, ако аз не позная ще ви дам $500.
— А не,… е добре хайде.
И така мъжът задал някакъв въпрос, блондинката не знаела и му дала $5.
Дошъл нейния ред:
— Кое е това нещо, което се качва в гората на четири крака и слиза на три?
Мъжът почнал да мисли, мислил, мислил нищо не измислил. Извадил лаптопа и почнал да рови. Но накрая се отказал извадил и й дал $500.
Дошъл негов ред:
— Добре де, какво е?
— Ами, и аз не знам – казала тя и му дала $5.