Беден студент горчиво плаче на трамвайната спирка. Към него се приближава бабка.
- Синко, защо плачеш?
- Загубих си трамвайния билет.
- Ето, вземи моя, недей да плачеш.
- Не - ридае студентът - в моя билет беше завита закуската ми.
- Срамувам се, че си толкова слаб ученик!
- Не съм виновен, татко! В училище ни карат да правим невъзможни неща!
- Запомни веднъж завинаги, че няма нищо невъзможно!
Момчето изтичва в банята, взема пастата за зъби, изстисква я върху бащиното бюро и казва кротко:
- А сега опитай се да върнеш пастата в тубата!