Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен.
Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.
- Трябва да ми разкажете всичко, за да знам как да лекувам страховата ви невроза. Защо не сте излизали от година, не сте говорили дори с роднини и приятели?
- Страшна история, докторе! След дългия лов, всички от нашата ловна дружинка се напихме. Аз си легнах. Събудих се завързан на прът, с лимон в устата. Изпитах ужас, когато ме понесоха към огъня. Но всички се спънаха в нещо и това спаси живота ми. Единия се загледа дълго в лицето ми и изфъфли:
-Божеее, объркали сме братчеда с глигана!