Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."
Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия:
- Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре?
- Ааа, не мога, ще липсва Киряков.
- Тогава довечера?
- Не може, Киряков заминава командировка.
- Ами утре или през седмицата?
- Не мога, Киряков цяла седмица няма да го има.
Ядосал се първият и казал:
- Добре де, поне ми кажи кой е тоя Киряков!
- Абе и аз не го познавам, ама ходя да чукам жена му.