По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби.
- Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш??!!
Дядката:
- Ферфея фряфва се фърфи на фофло....
- Кво, кво??!!
- Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе....
- Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира...
Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи:
- Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе.
Сержантът води при лекаря новобранец.
- Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!".
Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!".
Докторът е озадачен.
- Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб.
След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба.
Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.