"Вървя си аз по улицата вчера, и гледам - чудно красива девойка. Реших да се запозная, а тя - кой знае защо - се развика и избяга с писъци.
Жалко, че бях пиян като мотика и не можех да говоря, иначе щях да й обясня защо съм целия насинен и дрехите ми са в кал, и къде съм намерил ножа..."
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва - Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци.
"Забравил съм да изключа ютията" - мисли си разузнавачът.