По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Очен лекар приел млада циганска булка, която още с влизането започва да се разсъблича.
- Ама, госпожице… такова, тук е очния кабинет!
- Спокойно бе, душа- ша ти обясним! Аз съм за илач! - казала циганката и след като се съблякла, разтворила краката и помолила:
- Бъркай!
- Аз съм очен лекар!- проплакал докторът.
Циганката невъзмутимо изваждайки нож изревала:
- Бъркай, бе!
Докторът бръкнал с два пръста, погледнал жената, която му махнала с поглед да продължи: три пръста; четири… шепа… до лакътя. Тук циганката изпищяла и със сълзи в очите изстенала:
- Ето при това положение ми сълзят очите! А са ми предпиши илач!