- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
Блондинка се връща от мола и казва на мъжа си:
- Десет минути се мъча да отключа колата, докато се усетя, че това не е моята кола. Понякога си мисля, че съм бавноразвиваща.
Мъжа:
- Не се притеснявай, при мен се случва постоянно.
Жената:
- Какво? Да опитваш да отвориш чужди коли?
Мъжа:
- Не, да мисля, че си бавноразвиваща.