На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Цигулар закъсал в пустинята. Насреща си видял лъв. Уплашен цигуларят се сетил, че в трудни моменти музиката помага при среща с диви животни. Извадил цигулгата и започнал да свири. Лъвът приклекнал и се заслушал. След малко дошъл още един и той се заслушал. Минал около час и около цигуларя се насъбрали около десет лъва. Отчаяният цигулар продължил да свири, но забелязал, един лъв подбутва с лапа друг:
- Да знаеш, че ще стане голям майтап като дойде глухият!