Истинско щастие - когато в полунощ бягаш в тъмните улички от двуметров мъж с нож, той стига все по-близо и близо, накрая те настига, поглежда те и казва:
"Извинявай, приятел, припознал съм се.."
Дама гледа продължително мъжа си, който от половин час не се откъсва от вестника си, и въздиша:
- А когато ме ухажваше, беше толкова нежен и внимателен, скъпи!
- Е, мила, човек спира да се страхува, че ще изпусне влака, след като вече се е качил на него.