Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
Бик - разплодник остарял, но стопанинът му не го продал на кланницата, а го оставил на доизживяване в стадото. Докарал нов бик. Ветеранът, виждайки младия си колега започнал да се ежи, да рие с копита в пръста и да се държи така сякаш защитава харема си. Стопанинът му подметнал подигравателно:
- Какво се ежиш? Ти си вече взел-дал!
- Знам, но все пак трябва да кажа на новия, че не съм крава! - отговорил бикът.