Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките - трак, трак, трак...
- Слушай, - казва многодетният татко - все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?!
- А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!
Жена отива на доктор.
- Докторе, помогнете ми, всичко ме дразни..
- А, пробвахте ли, скъпа, да отидете на концерт. Да послушате музика...
- Ходих, докторе... Там има флейти, тромбони, цигулки... Всичко това ме дразни...
- А, книги, скъпа, опитвахте ли да почетете?
- Да, докторе. Там пък ту малки, ту големи букви... Много ме дразнят.
- Добре, а със секс, пробвахте ли?
- Не, докторе, не съм пробвала...
- Ами, ако искате да опитаме, може да помогне...
След пет минути жената се обажда:
- Виж какво, докторе... Крайно време е да вземеш някакво решение... Или навътре, или навън, а то почвате да ме дразните...