През ноемви, вечерта в парка седнали Джон и Мери. По някое време Мери въздиша:
- Ех, Джон колко съм нещастна! Никой не ме обича, никой не мисли за мен и ужасно ми е студено.
- Мери, не си права. Родителите ти те обичат, добрия Бог мисли за нас всички, а колкото до това, че ти е студено, направи като мен - сложи си ръцете под задника!
- Иванчо, ако видиш на улицата две торби, едната с акъл, а другата със злато, коя от двете ще избереш. Аз бих взъл ума.
- На когото каквото му липсва...