Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Казват на Лъвчо, че трябва да влезе в горската казарма:
- Как така ще влизам в казарма!?! Вие луди ли сте?!? Аз съм лъв! Цар на животните!
Тези от горскaта казарма му казали:
- Няма тука лъв - цар на животните! Всички влизат в казармата, така че и ти!
Какво да прави Лъвчо, влязал в казармата. Строили се сутринта Лъва, Мечо, Лисан, Вълчо и така до последното мъжко животно. Идва старшината - Зайо Байо. Оглежда ги и строго казва:
- Ей, Лъвчо, ти защо не си се постригал? Каква е тази грива?
- Аз съм лъв, цар на животните...
- Виж какво, лъве, тука няма цар и прочие! Да се пострижеш като оня мишок в края на строя...
Tогава "мишокът" казал:
- Аз не съм мишок! Аз Ежко Бежко...