Червената шапчица, Хорхе Луис Борхес
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност, абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна, трескава. Разклоняваща се.
Спорили германец, швед и сърбин чии електровози са най-големи.
Германецът се похвалил:
- В нашите има тоалетна, баня и мини бар!
Шведът го засекъл:
- Това не е нищо! В нашите имаме и джакузи и фитнес...
Сърбинът обаче казал:
- Абе слушайте една история сега и сами преценете вие.
Значи отивам аз на работа и се качвам в "Дишев"-ката да карам влака за Шид. Не щеш ли обаче от вътре някъде се чуваше тъп шум. Оставих аз помощника да кара и се метнах на "Застава"-та, карах 10 минути, стигнах до първи модулен шкаф - нищо. Надух пак "Застава"-та и още десет минути карах - пак нищо. После още двайсет минути карах и стигнах до трафа, а там отдолу в шкафа на преходите се заплели в една паяжина един шведски и един немски локомотив и бръмчат...