Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Отишло танкчето при зайо и почнало да го разпитва:
- Зайо защо са ти толкова дълги ушите?
- Е от каде да знам бе танкче? Дълги са си и толкова.
- Зайо защо опашката ти прилича на топка?
- Е от каде да знам бе танкче? Такава си е и толкова. Престани с тия тъпи въпроси.
- А зайо защо зъбите са ти толкова дълги?
- Абе танкче и на мене ми е итересно зашо патката ти е на челото ама си мълча нали?