Вицет — Кърджали

Запознават се мъж и жена.На жената много и миришела устата ,а на мъжа-краката.Танцували вечерта ,смяли се и накрая нощта прекарали заедно.На сутринта жената се събудила първа и си помислила,че трябва да му признае ,че и мирише устата,за да не се чувства неловко ,побутнала го по рамото и се навряла в лицето му,като му прошепнала: -Скъпи трябва да ти призная нещо. -Да,знам,знам-изяла си ми чорапите.

Разни 03.10.2017 2,279 прегледа

Следващ →

Още вицове

Надпис на тоалетна от вътрешната страна на врата на кабинка: Моля, бъдете по-точни!!! Пътува пиратски кораб през океана и изведнъж насреща му - френски галеон. Юнгата пита капитана: - Капитане, какво ще правим? - Дай ми червената риза, ще се бием. Нападат галеона, превземат го. На следващият ден насреща им - английска фрегата. Юнгата пак пита капитана: - Капитане, какво ще правим? - Дай червената риза и пак ще се бием. Пак се били и пак победили. Юнгата от любопитство попитал капитана: - Абе капитане, каква е тази червена риза, та винаги като я облечете побеждаваме? - Ами нося я за да повдигам духа на екипажа. Когато някой ме рани да не си личи, и вие да не се шашкате и да продължавате да се биете. Минало се още време, насреща им - Испанската Армада. Идва юнгата целия жълт от страх. Пита капитана: - Ка-ка-ка-кап-капитане, да нося ли-ли червената ри-риза? - Д-да, но първо ми дай кафявите панталони... Имало едно време една принцеса,която никой не можел да задоволи. Всички които се опитали ги изнасяли на носилка от стаята й. По едно време дошъл един старец и тръгнал да влиза в стаята й. - Дядо, да не ти се умира вече?-попитал го един от мераклиите. - Не се притеснявай за мене, чедо- отговорил старецът. Влезнал в стаята и след малко от там се чули охканията на принцесата и след известно време този път нея я изнесли на носилка. Като видели това останалите попитали старецът какво й е направил. - Вие, главата вкарахте ли си?-попитал ги той. - Ами да, разбира се -му отвърнали те. - А с уши мърдахте ли? От женски форум: беше ме толкова тъжно и самотно,че Петьо почна да ме утешава както може. А можа той само два пъти. Гладна мечка, ни лук яла, ни лук мирисала